Европейските надзорни органи поставят цифровата устойчивост сред общите приоритети за 2027 г.

Съвместният комитет на EBA, EIOPA и ESMA публикува на 13 октомври работната си програма за 2027 г. Документът определя общи приоритети там, където банковият, застрахователният и капиталовият надзор трябва да действат координирано. Сред тях са цифровата оперативна устойчивост, технологичните промени, защитата на потребителите, устойчивото финансиране и наблюдението на рискове между секторите. Това е програма за надзорна работа, а не самостоятелен нов закон.

Практическият акцент върху цифровата устойчивост е важен, защото клиентът използва услуга, която често зависи от повече от една организация. Банката може да работи с външен технологичен доставчик, инвестиционният посредник с друг, а двамата да разчитат на обща инфраструктура. Проблем в един слой може да засегне едновременно плащане, достъп до сметка и подаване на борсово нареждане. Юридическата граница между секторите не спира техническото прекъсване.

В рамката на DORA европейските органи предвиждат продължаване на надзорните дейности спрямо критични външни доставчици на информационни и комуникационни услуги. Новата програма показва приоритета за следващата година. Тя сама по себе си не съобщава нов инцидент, не доказва слабост на конкретна българска компания и не означава, че определен клиентски профил е компрометиран. Това са отделни факти, които изискват собствено доказателство.

За потребителя устойчивостта има измерими проявления. Може ли да възстанови достъпа си, ако обичайният канал не работи; получава ли ясна информация; има ли надежден начин да подаде спешно нареждане. Финансовата услуга трябва да изпълнява функцията си и в неблагоприятен момент. Добре изглеждащото приложение не е достатъчна оценка, ако липсва работещ процес при прекъсване или грешка в данните.

За инвеститорите в банки и застрахователи това означава разходи и управление на зависимостите. Резервните системи, тестовете и възстановяването изискват ресурс, който може да тежи върху текущия финансов резултат. Но прекалено евтината инфраструктура също има цена, ако прекъсването води до пропуснати операции и загубено доверие. Полезно е разходът да се оценява спрямо защитената функция, вместо всички технологични вложения да се приемат за еднакви.

Концентрацията при доставчиците е отделен въпрос. Няколко дружества могат поотделно да изглеждат добре подготвени и въпреки това да зависят от една обща услуга. Координираният надзор има смисъл именно когато рискът е споделен. Самото ползване на външен доставчик обаче не е доказателство за опасност. От значение са заместваемостта, възстановяването, договорните права и достъпът до необходимите данни.

Програмата включва и потребителската защита при финансови решения. За спестителя проблемът не се изчерпва с налична връзка към платформата. Информацията за продукта трябва да остане разбираема, рисковете да могат да се сравняват, а отговорността при проблем да е ясна. Ако една услуга комбинира банков, инвестиционен и застрахователен елемент, клиентът трябва да разбира кой доставчик отговаря за всеки от тях.

Опростяването на надзорната работа може да помогне, когато премахва дублирани изисквания и оставя повече внимание за действителния риск. Но по-малко формуляри не означава по-малка нужда от доказателства за работещ контрол. Успехът се вижда в по-бързото откриване на зависимости и по-доброто възстановяване, а не единствено в намаления брой отчети. Този критерий е полезен и при четенето на бъдещите резултати по програмата.

За България общите европейски приоритети са релевантни за надзорната среда на местни и трансгранични доставчици. Това не означава, че клиентът получава ново задължение само от публикуването на програмата. Конкретните промени трябва да се проследяват през съответните актове и официалните съобщения на обслужващата институция. Годишният план е ориентир къде ще се насочи вниманието, а не заместител на приложимите правила.

За надзорните органи координацията е полезна и при разследването на причината за проблем. Ако засегнатите дружества изпращат сведения по различно време и с различни определения, общата зависимост може да остане скрита. Съпоставимата информация позволява да се различи локална повреда от по-широк проблем. Това обяснява защо общата програма има самостоятелна роля, въпреки че всеки сектор вече има собствен орган и специализирани изисквания.

Финансовата устойчивост и технологичната устойчивост не трябва да се смесват. Дружеството може да има достатъчно капитал и все пак временно да не успява да изпълни операция заради техническа зависимост. Обратно, добре работещият достъп не доказва добро качество на активите. За клиента и инвеститора са нужни и двата вида оценка. Програмата насочва внимание към връзката между тях, без да превръща техническия контрол в гаранция за стойността на вложението.

Новата съвместна програма е различна от самостоятелните приоритети на ESMA и от отделно кризисно упражнение. Следва да се наблюдават конкретните надзорни резултати, установените общи зависимости и приложените мерки за устойчивост. За спестителя най-същественият ефект ще бъде финансова услуга, която остава достъпна, възстановима и разбираема и когато обичайната технологична среда е нарушена.