Дефицитът за 2025 г. достигна 4% от БВП при резерва на Евростат за данните

Новата октомврийска бюджетна нотификация показва дефицит на българското държавно управление от 4% от БВП за 2025 г. Сумата е 4,664 млрд. евро, а държавният дълг достига 34,797 млрд. евро, или 29,9% от БВП. Едновременно с публикуването на данните на 21 октомври Евростат изрази резерва към качеството на българската информация заради отчитането на определени операции на Агенция „Пътна инфраструктура“. Така новината съдържа както по-неблагоприятен отчетен баланс, така и изрично условие за неговата окончателна надеждност.

Европейската служба посочва, че обсъжда с българските статистически органи правилното записване на тези операции в националните сметки и очаква допълнителни данни. Засега България ги отчита с отражение върху дефицита за 2025 г. от 0,6% от БВП. Това не е автоматично бъдещо увеличение с още 0,6 пункта. То описва размера на вече включените операции, чието статистическо третиране е предмет на проверката.

Важна подробност е, че Евростат заявява, че не е правил собствени изменения в подадените от държавите данни. Следователно точният прочит е нова нотификация с ревизирани български стойности и резерва за качеството им. Не става дума за едностранно наложена европейска числова корекция. Това разграничение не омаловажава проблема, а помага да се разбере кой подава числата и какво още трябва да бъде проверено.

НСИ също отбелязва, че към публикацията е поискал, но още не е получил копие от извънредния одитен доклад за пътните инфраструктурни проекти. Институтът предупреждава, че след анализа и валидирането от Евростат данните за дефицита и дълга могат да бъдат ревизирани. Затова наличието на редовната есенна публикация не означава, че несигурността около конкретните операции е приключила. Следващият съществен факт ще бъде документално изясняване на отчитането.

За инвеститора дефицитът и дългът измерват различни неща. Дефицитът е годишната разлика между приходите и разходите по приложимата счетоводна методология. Дългът е натрупана наличност към определена дата. Държава може да има относително нисък дълг, но бързо влошаване на бюджетния поток. Българските 29,9% остават ниски в европейско сравнение, но това само по себе си не премахва необходимостта от контрол върху новите разходи и финансирането им.

Отчитането на инфраструктурата е особено чувствително към момента, в който възниква икономическото задължение. Плащането от банковата сметка и признаването на разход в националните сметки не винаги попадат в един период. Затова касовият бюджетен резултат и европейският показател за държавното управление не бива да се използват взаимозаменяемо. Разлика между тях изисква обяснение и съгласуване, вместо избор на по-удобното число според политическата теза.

По-неблагоприятната изходна позиция може да ограничи свободата в следващите бюджети. Ако повече приходи се насочват към вече поети задължения и обслужване на дълг, остава по-малко пространство за нови програми или намаление на данъци. Това е възможен механизъм на влияние, а не обявен конкретен данък за домакинствата. За личния финансов план значение има какви действителни мерки ще бъдат предложени и приети, а не всяка спекулация след статистическата публикация.

За държателите на облигации качеството на отчетността е част от оценката на риска. Дори при едни и същи крайни числа по-ясното обяснение позволява по-надеждна прогноза за бъдещите нужди от финансиране. Резервата може да повиши вниманието към новите емисии и средносрочните планове. От нея обаче не може да се изчисли точна пазарна премия или да се предвиди еднозначно движението на доходността без наблюдение на реалните сделки.

Отделните бюджетни събития трябва да останат отделни. Съдебно решение за закона за бюджета, план за следваща година и статистически отчет за приключила година отговарят на различни въпроси. Новата нотификация не отменя автоматично други решения и не доказва сама по себе си какво ще бъде изпълнението през 2026 г. Нейната роля е да уточни измерената отправна точка, от която започват следващите фискални ангажименти.

Границата от 3% от БВП е полезна за европейското наблюдение, но финансовата устойчивост не се изчерпва с разстоянието до нея. Значение имат структурата на разходите, постоянството на приходите, падежите на дълга и възможността за реакция при слаб растеж. Еднократен инфраструктурен разход и трайно увеличено текущо плащане имат различни последици за следващата година. Именно затова документите зад спорните операции са толкова важни. Те могат да променят оценката за повторяемостта на проблема, дори когато текущият годишен процент е вече известен.

Сега за наблюдение са допълнителните документи за пътните операции, позицията на НСИ след анализа им и евентуалното отпадане или промяна на резервата на Евростат. След тях ще може по-добре да се прецени трайният размер на дисбаланса. За българските спестители същественото е проверимостта на публичните финанси: тя влияе върху цената на държавното финансиране, устойчивостта на услугите и предвидимостта на бъдещите бюджетни решения.