Еврозоната прави БФБ по-видима, но истинският тест остава дълбочината на пазара

Коментарът, че еврозоната е засилила интереса към българския капиталов пазар, е важен не защото звучи оптимистично, а защото поставя измерим въпрос: може ли БФБ да превърне видимостта в дълбочина. Investor.bg цитира анализатор от Freedom24 България, според когото SOFIX е нараснал с около 25% от началото на годината, а през август на БФБ са реализирани около 7240 сделки. За периода до края на август сделките растат с 28,69%.

Влизането в еврозоната премахва част от валутния и психологическия праг пред международни инвеститори. Когато една компания е в държава с евро, отчетите, дивидентите, валутният риск и сравнението с други пазари стават по-лесни. Това не прави автоматично акциите по-добри, но ги прави по-четими. За малък пазар като българския четимостта е актив.

Сред посочените дружества с интерес от чуждестранни инвеститори са Shelly Group, Sirma Group и Sopharma. Това не е случайно. Те имат по-видим бизнес модел, по-честа комуникация с пазара или международна перспектива. Двойното листване също помага, защото дава достъп до инвеститори, които иначе не биха търсили малък локален пазар. Но двойното листване работи само ако компанията поддържа качество на информацията и ликвидност.

За дребния инвеститор рискът е да приеме общия интерес като гаранция за доходност. Българският пазар остава тесен. Една силна година на индекса може да бъде резултат от малко на брой дружества, ограничен свободен флоут и по-активни институционални поръчки. Това е повод за внимание, не за сляпа увереност. При ниска дълбочина входът често е по-лесен от изхода.

За пенсионни и взаимни фондове по-дълбок местен пазар би бил полезен. Той дава повече възможности за българска експозиция, дивидентен доход и връзка между спестяванията и местните компании. Но фондовете не могат да купуват само история. Те трябва да купуват управление, отчетност, свободен флоут, оценка и възможност да ребалансират без да местят цената прекалено силно.

Затова следващият етап не е само маркетинг към чужди инвеститори. Нужни са повече емитенти, по-добър календар на отчетите, по-ясна дивидентна политика и по-силни връзки с анализатори. Един пазар става видим първо с индекс, но става полезен с повторяем процес. Ако инвеститорите не могат да сравняват компании, вниманието бързо се изчерпва.

Еврозоната също променя очакванията към корпоративното управление. Компаниите, които искат капитал отвън, ще бъдат сравнявани с по-големи европейски конкуренти по прозрачност, независими директори, комуникация и отношение към миноритарните акционери. Това е шанс за добрите дружества и неудобство за онези, които са свикнали с локален комфорт.

Следващото за наблюдение са новите листвания, оборотите след летния период, поведението на чуждестранните поръчки и качеството на корпоративните отчети. Еврозоната може да отвори вратата, но през нея трябва да минат компании, които заслужават капитал. БФБ вече получава повече внимание. Сега трябва да покаже, че може да го задържи.