Първото повишение на Фед от 2023 г. връща лихвения риск в центъра на портфейлите

Решението на Федералния резерв да повиши лихвата за първи път от юли 2023 г. е глобална новина, която заслужава място в днешната селекция, защото променя цената на почти всички активи. Investor.bg, позовавайки се на CNBC и Reuters, съобщава за увеличение с 25 базисни пункта до диапазон 3,75%-4,00% и сигнал за възможно още едно повишение до края на годината. Решението е било подкрепено единодушно.

Новият председател на Фед Кевин Уорш е подкрепил увеличението и е подчертал, че инфлацията остава твърде висока. Това е важно, защото пазарите следят не само действието, а и политическата независимост на централната банка. Когато Фед повишава лихва въпреки натиск и в среда на енергиен шок, той казва, че инфлационният риск има приоритет пред краткосрочния комфорт на пазарите.

За облигациите ефектът е пряк. По-високата краткосрочна лихва повишава доходността на безрисковата алтернатива и натиска цените на съществуващи дългови инструменти. За акциите ефектът е по-сложен, но също силен: бъдещите печалби се дисконтират с по-висока ставка, а компаниите с високи оценки и нужда от финансиране стават по-чувствителни. Банки и застрахователи могат да печелят от лихвена среда, но само ако кредитният риск не се влоши.

Българският инвеститор не е изолиран. Пенсионни, взаимни и застрахователни портфейли държат глобални акции, облигации и фондове, които реагират на американската лихва. Дори местен спестител с банков депозит усеща света през курса на долара, цените на суровините, доходността на еврооблигации и поведението на международните пазари. Фед не управлява българската икономика, но задава важна част от фона.

Рискът е, че инфлацията идва не само от търсене, а и от енергия. Ако петролът, газът или транспортът останат скъпи заради геополитика, централната банка може да се окаже в трудна позиция: да повишава лихви срещу шок, който не контролира напълно. Това може да охлади икономиката, без веднага да реши ценовия натиск. Затова пазарната реакция след пресконференцията е толкова важна, колкото и самото решение.

За компаниите по-високата доларова лихва се усеща и през финансирането. Дългът с плаваща лихва поскъпва, новите емисии трябва да предлагат по-висока доходност, а инвеститорите стават по-взискателни към паричния поток. Това засяга особено бизнеси, които обещават растеж далеч в бъдещето, но имат нужда от капитал сега.

Има и валутен канал. По-твърд Фед може да подкрепи долара, което влияе върху суровини, вносни цени и развиващи се пазари. За европейски инвеститор това може да даде краткосрочна валутна печалба по доларови активи, но и да увеличи волатилността. Затова решението не трябва да се чете само през американските индекси.

Следващото за наблюдение са новите прогнози на Фед, доходността по американските облигации и реакцията на долара. За портфейлите посланието е ясно: периодът на лесни предположения за лихвите приключи. Диверсификацията, матуритетът на облигациите и качеството на компаниите отново стават централни, защото парите вече имат по-висока цена.