Мултифондовете вече имат нормативна рамка, а изборът за втора пенсия наближава

КФН съобщи, че е приключила подзаконовия пакет за старта на мултифондовата система, след преглед на 30 акта, обществени консултации и приемане на последните промени преди законовия срок. Това е най-важният пенсионен сигнал за българските спестители през летния период, защото превръща реформата от обща идея в оперативен календар. Новите правила трябва да започнат да действат от 1 януари 2027 г. във втория и третия стълб.

Същината на промяната е, че универсалните и професионалните пенсионни фондове вече няма да бъдат само един стандартен инвестиционен профил за всички. Осигурените лица ще могат да бъдат насочвани към подфондове с различен риск, а при доброволните фондове ще се отвори пространство за по-разнообразни стратегии. Това звучи технически, но за човек с 25 години до пенсия и за човек с три години до пенсия разликата е фундаментална.

Най-голямата полза е по-доброто съответствие между хоризонт и риск. Младите участници могат да понесат повече краткосрочна волатилност, ако тя идва с по-висока очаквана доходност. Хората близо до пенсия имат нужда от по-предвидим профил, защото нямат време да чакат възстановяване след пазарен спад. Единната досегашна логика често правеше компромис и с двете групи едновременно.

Но мултифондовете не са магическо решение. Те прехвърлят повече значение върху избора, комуникацията и контрола. Ако спестителят не разбере какъв риск поема, реформата може да произведе объркване вместо доверие. Ако дружествата използват сложен език, хората ще изберат по инерция или ще останат в служебно разпределение. Затова регулаторната рамка трябва да бъде придружена от много практично обяснение.

Важен е и въпросът за оценката на активите. Подфондове с различен профил ще използват по-различни инструменти, включително по-широка експозиция към капиталови пазари, инфраструктура, ETF-и или други разрешени активи. Колкото по-широк е каталогът, толкова по-важни стават справедливата оценка, ликвидността и методиката за единичната стойност на дяла. Без ясни правила доходността може да изглежда сравнима, но реално да крие различни рискове.

За пенсионните дружества следващите месеци ще бъдат изпитание на изпълнението. Те трябва да адаптират системи, документи, комуникация с клиенти, вътрешен контрол и инвестиционни мандати. Конкуренцията вероятно ще се изостри, защото профилите ще направят разликите по-видими. Ако един подфонд изглежда твърде предпазлив, а друг твърде агресивен, клиентите ще задават повече въпроси.

За българския капиталов пазар реформата може да бъде значима, но не бива да се преувеличава. По-гъвкави пенсионни портфейли могат да подкрепят по-дългосрочно финансиране, включително инфраструктурни и пазарни инструменти. Това обаче ще се случи само ако има достатъчно качествени активи, добро разкриване и ликвидност. Пенсионният капитал не трябва да се използва като заместител на бюджет или като автоматичен купувач на местни емисии.

Следващото, което спестителите трябва да следят, е практическата кампания за избор. Кога започва, какви заявления се подават, какво се случва при липса на избор, как се сменя профил и какви такси се прилагат. Реформата ще бъде успешна не когато наредбите са приети, а когато човек може да отвори партидата си и да разбере защо конкретният профил отговаря на неговата възраст, доход и толеранс към риск.

Най-чувствителният период ще бъде между обявяването на детайлните процедури и реалния старт. Тогава хората ще чуват различни маркетингови послания от дружества, посредници и медии, но решението трябва да бъде лично и дългосрочно. Регулаторът трябва да следи не само дали формулярите са правилни, а и дали посланията не внушават гарантирана доходност там, където има пазарен риск.

Служебното разпределение също не е дребен детайл. Ако голяма част от осигурените не направят активен избор, default правилата ще определят реалната структура на системата. Тогава дизайнът на автоматичното насочване става почти толкова важен, колкото свободният избор. Той трябва да пази хората от прекомерен риск, но и да не заключва младите в прекалено ниска очаквана доходност.

Таксите ще бъдат вторият публичен тест. Различните подфондове може да имат различни разходи, защото инвестиционните стратегии и контролът не струват еднакво. Но клиентът трябва да види какво плаща и за какво. Ако по-рисков профил носи по-висока такса, тя трябва да бъде оправдана с реална услуга, прозрачност и резултати, а не само с нов етикет.

За работодатели и синдикати реформата също е тема. Те не управляват личните партиди, но могат да помогнат на работещите да разберат сроковете и последствията. Ако комуникацията остане само между дружеството и клиента, част от хората ще пропуснат прозореца за информиран избор. Мултифондовете изискват финансова грамотност на работното място, не само на сайта на регулатора.

Накрая остава въпросът за отчетността след старта. Първата година не трябва да се превръща в класация по кратка доходност, защото различните профили ще имат различна волатилност. По-смислено е да се гледа дали профилът спазва мандата си, дали рискът е обяснен, дали отклоненията са аргументирани и дали осигуреният може лесно да сравни своя избор с алтернативите.