Над 106 хил. души смениха пенсионен фонд през второто тримесечие
Данните на КФН показват ускоряване на прехвърлянията точно преди изборът на фонд да стане още по-важен заради мултифондовия модел.
КФН публикува новите резултати за промяна на участие и прехвърляне на средства между пенсионни фондове за второто тримесечие и първото полугодие на 2026 г. Числата са силен сигнал за поведението на осигурените лица: през второто тримесечие са подадени 147 057 заявления, а 106 065 души реално са променили участието си. Това е с 12 975 лица повече спрямо първото тримесечие, или ръст от 13,94%.
За пенсионния пазар това не е само административна статистика. Смяната на фонд означава, че хората вече сравняват доходност, такси, обслужване, доверие и комуникация между дружествата. Част от движението може да идва от активни кампании на посредници, но част вероятно отразява и по-високата чувствителност към бъдещия мултифондов модел, при който изборът на риск и хоризонт ще стане по-видим.
За първото полугодие 199 155 осигурени лица са се възползвали от правото си на прехвърляне. Делът спрямо средния брой осигурени лица е 4,48% при универсалните пенсионни фондове, 3,50% при професионалните и едва 0,09% при доброволните. Разликата е важна: вторият стълб е масов и задължителен, докато доброволните фондове остават продукт, който хората рядко променят, защото по-рядко го следят активно.
Тази динамика поставя въпрос за качеството на избора. Ако човек сменя фонд само заради обещание за по-висока краткосрочна доходност, рискува да пропусне такси, риск, историческа волатилност и инвестиционна политика. Ако обаче смяната е резултат от по-добро сравнение и по-ясна информация, това е здравословна конкуренция. Пенсионната система има нужда от активни осигурени, но не и от импулсивни решения.
Дружествата ще трябва да приемат, че лоялността вече не е даденост. При над 100 хил. прехвърляния за три месеца обслужването, отчетността и дигиталните канали стават част от инвестиционния продукт. Добрата доходност без разбираемо обяснение може да не стигне, особено когато хората започнат да питат какъв фонд е подходящ за възрастта им и колко риск могат да понесат.
Следващото за наблюдение е дали третото тримесечие ще потвърди ускорението или второто е било еднократен пик. Ако активността остане висока, това ще бъде важна ранна репетиция за мултифондовата реформа. За осигурените практичният извод е ясен: смяната на фонд е право, но трябва да се използва като инвестиционно решение, а не като формуляр, подписан след кратък разговор.
Има и регулаторен въпрос. Когато прехвърлянията се увеличават, надзорът трябва да следи не само дали документите са редовни, а дали изборът е направен с разбиране. Ако посредници или кампании натискат хората към честа смяна без достатъчно обяснение на риска, системата може да генерира движение без реална финансова грамотност. Това би било лоша конкуренция.
За бъдещите мултифондове тази статистика е ранно предупреждение. Хората ще трябва да избират не само дружество, а и инвестиционен профил. Разликата между по-консервативен и по-рисков фонд може да е значителна в лоша пазарна година. Затова комуникацията трябва да стане по-конкретна: каква е възрастта на осигурения, колко години остават до пенсия, какви такси плаща и как би реагирал при спад.
Най-полезната следваща стъпка за всеки осигурен е да сравни собствената си партида, таксите и историческата доходност за по-дълъг период, а не само последната година. Ако човек не може да обясни защо сменя фонда, вероятно още няма достатъчно основание за решението. Активността е добра новина само когато е информирана.