Печалбите от войната с Иран сблъскват Big Oil с Тръмп
Скъпият петрол носи рекордни маржове за американските енергийни групи, но превръща индустрията в политическа мишена за Белия дом.
Financial Times описва как американските петролни групи се оказват в неудобна позиция: конфликтът с Иран повишава цените на суровината, дизела и авиационното гориво, а това подхранва печалбите им точно когато домакинствата плащат повече. За Exxon, Chevron, Marathon и Valero това може да изглежда като силно тримесечие. За Белия дом обаче е политически проблем, защото избирателят вижда бензиноколонката, не отчета за маржа.
Тръмп има стимул да атакува индустрията, дори когато неговата външна политика е част от причината за ценовия шок. Обвиненията за спекула или манипулация прехвърлят вниманието от решението да се удря Иран към поведението на компаниите. Това е познат политически механизъм: когато енергията поскъпва, президентът рядко иска да обяснява сложни геополитически канали. По-лесно е да посочи големите петролни баланси.
За инвеститорите въпросът е дали печалбите са устойчиви или носят регулаторна цена. Ако суровината остане над прагове, които болят потребителите, индустрията може да се сблъска с проверки, данъчни идеи или натиск за по-ниски цени. Така военната премия в петрола се превръща в политическа премия върху акциите на енергийните групи. Пазарът може да харесва cash flow, но не обича непредвидими разследвания.
Има и макроикономически ефект. По-скъпият дизел се пренася към транспорт, храни и индустрия, а авиационното гориво удря авиокомпаниите и пътуванията. Това усложнява задачата на Фед, защото енергийната инфлация може да се върне точно когато трудовият пазар показва признаци на охлаждане. Ако централната банка остане по-твърда заради горивата, бизнесът ще плаща два пъти: през енергия и през лихви.
Историята е важна, защото показва как войната с Иран вече има вътрешнополитическа цена в САЩ. Big Oil може да спечели от краткия шок, но ако потребителското недоволство се засили, индустрията ще стане удобен враг. За пазарите това означава, че енергийният сектор трябва да се оценява не само през барела, а през отношенията си с Вашингтон.
Дългосрочното напрежение е още по-дълбоко. САЩ искат енергийна независимост, ниски цени и силни вътрешни производители едновременно. Това е възможно само когато пазарът е спокоен. При война всяка от тези цели започва да дърпа в различна посока: производителите печелят, потребителите губят, а политиците търсят виновник. Така сектор, който обикновено се оценява през дисциплина на капитала, отново става част от изборната икономика.