ЕС трябва да удържи единството си по санкциите срещу Русия
Санкционната умора идва точно когато украинските удари натискат руската икономика, а Москва разчита на европейско колебание.

Financial Times предупреждава, че Европейският съюз трябва да запази единството си по новия пакет санкции срещу Русия. Видимият текст описва отслабваща подкрепа, искания за изключения и напрежение между принципната позиция за Украйна и конкретните корпоративни интереси на отделни държави. Това е типичната криза на дълга война: моралният консенсус остава, но икономическата цена става по-видима.
Моментът е важен, защото Украйна според FT постига реален натиск чрез дронови атаки срещу руски петролни рафинерии и инфраструктура. Ако санкциите се разхлабят точно когато военният натиск започва да боли, Москва ще получи сигнал, че може да изчака Европа. Русия не трябва да убеди всички да сменят позицията си; достатъчно е да увеличава изключенията, докато пакетите се обезсмислят.
Европейските правителства обаче имат вътрешна политика. Гърция, Германия, Португалия, Франция и Италия имат различни чувствителни сектори: корабоплаване, риба, визи, промишленост и енергия. Когато санкциите се докоснат до конкретна фирма или регион, националният натиск става по-силен от общите декларации за подкрепа към Киев.
За Украйна този дебат е повече от брюкселска процедура. Санкциите са начин Русия да бъде принудена да преговаря по-сериозно. Ако европейското единство се разпадне, Кремъл може да финансира войната по-лесно и да поддържа надеждата, че западната воля ще се изчерпи. Това директно влияе върху фронта, защото икономическата издръжливост храни военната издръжливост.
ЕС трябва да избере по-умна санкционна политика, а не просто по-дълги списъци. Най-важни са мерките, които ограничават военната машина, енергийния доход и достъпа до технологии. Същевременно трябва да има по-силен контрол върху заобикалянето през трети страни. Санкции без прилагане са политически символ, не инструмент.
Компромисът трябва да бъде прозрачен. Ако дадена държава получи изключение, останалите трябва да знаят защо то е икономически необходимо и как няма да помогне на Русия. Тайната търговия с изключения подкопава доверие между съюзниците и дава на Москва карта на слабостите. Затова процедурната дисциплина е част от самото възпиране и от европейската политическа надеждност в дълга война.
Изводът е, че санкционната политика навлиза в изпитание за зрялост. Ако Европа иска да остане сериозен фактор в защитата на Украйна, тя трябва да удържи единството си там, където икономическите интереси болят. В противен случай Москва ще прочете колебанието като покана за още изчакване.