Петролът отново минава 90 долара, след като Иран удря танкери
Ескалацията около Ормуз връща енергийния риск в центъра на инфлационните очаквания, корпоративните разходи и решенията на централните банки.
Financial Times поставя новата сесия на петролните пазари под знака на войната в Близкия изток: петролът отново се търгува над 90 долара, след като Иран е ударил танкери, а САЩ са предприели нова вълна от атаки. Важното тук не е само ценовото равнище, а фактът, че пазарът започва да третира риска около Ормуз като повторяем, а не като единичен шок.
Когато танкерите са цел, енергийната икономика се променя по-бързо от официалните прогнози. Застрахователните премии растат, маршрутите стават по-бавни, товарите се пренасочват, а купувачите търсят резервни доставки. Дори физическият поток да не спре напълно, всяка допълнителна несигурност се включва в цената на барела, а после и в транспорта, храните и промишлеността.
За Вашингтон това е труден момент. Военната реакция трябва да покаже, че атаките няма да останат без цена, но всяко разширяване на ударите може да даде на Иран стимул да удря още по-асиметрично. САЩ могат да имат превъзходство във въздуха, но не могат да принудят пазара да игнорира риска от затворен или полузатворен морски коридор.
За Иран танкерите са начин да превърне географията в лост. Техеран не трябва да победи американската армия, за да влияе върху световната икономика. Достатъчно е да поддържа несигурност около маршрут, през който минава значителна част от глобалния петрол. Това обаче е стратегия с обратен ефект: колкото по-опасен става Ормуз, толкова повече други държави ще инвестират в заобикалянето му.
Централните банки ще гледат внимателно. Ако енергийният скок е кратък, те могат да го приемат като временен. Ако се задържи, инфлационните прогнози се променят и пространството за по-меки лихви се свива. Това е особено чувствително за Европа, Япония и вносителите в Азия, които не могат лесно да заменят енергийния шок с местно производство.
Корпоративният ефект ще се види в маржовете. Авиокомпании, логистика, химическа индустрия и земеделие ще трябва да решат дали да прехвърлят по-високите разходи към клиентите или да ги поемат временно. Ако конфликтът се проточи, временната надбавка за риск може да стане нова база за ценообразуване.
Изводът е, че петролът над 90 долара вече не е само стока, а политически барометър. Колкото повече конфликтът около Иран се превръща в битка за корабоплаване, толкова по-трудно става светът да отдели военния риск от икономическата прогноза. За инвеститорите това означава по-висока волатилност; за правителствата - по-малко пространство за грешки.