Американските избиратели смятат, че войната с Иран не си е струвала цената
Проучването на FT показва политическа умора от конфликта точно когато Белият дом се опитва да превърне сделката с Техеран в победа.
Financial Times съобщава, че според национално проучване на Focaldata 58% от регистрираните американски избиратели смятат, че войната на Доналд Тръмп с Иран не е струвала цената си. Това е важен политически сигнал, защото идва след опитите на администрацията да представи конфликта, последвалата сделка и отварянето на Ормуз като стратегически успех. Избирателите очевидно гледат по-прагматично.
Причините са разбираеми. Военните операции носят човешка, финансова и дипломатическа цена, дори когато приключват с договорка. Ако американците не виждат ясен резултат, те могат да приемат войната като поредно скъпо отклонение от вътрешни проблеми: цени, жилища, работни места, здравеопазване и сигурност по границата. Това ограничава политическото пространство на Белия дом.
За Тръмп дилемата е особена. Той често продава външната политика като сделка, а не като дълга мисия. Ако мирът с Иран бъде възприет като доказателство, че военният натиск е работил, администрацията може да обърне мнението. Ако обаче избирателите помнят преди всичко цената на войната, републиканците ще трябва да защитават решение, което не изглежда популярно.
Проучването има и геополитическо значение. Техеран, Израел и страните от Залива ще следят дали американското общество има апетит за нова ескалация. Ако подкрепата е слаба, съперници могат да заключат, че Вашингтон предпочита дипломация, дори когато използва твърд език. Това може да намали риска от война, но и да насърчи тестване на границите.
За пазарите важното е дали политическата умора ще направи сделката с Иран по-устойчива. Ако Белият дом има стимул да пази мира, енергийната премия може да остане по-ниска. Ако администрацията се опита да компенсира слабата обществена подкрепа с по-твърда реторика, волатилността около Ормуз и санкциите може да се върне.
В по-широк план данните показват, че американската външна политика вече се оценява през разходи и видима възвръщаемост. Избирателите не дават автоматичен кредит за военна сила. Това ще влияе не само върху Иран, а и върху Украйна, Тайван и всички бъдещи кризи, в които Белият дом трябва да обясни защо външният риск си струва вътрешната цена.
За съюзниците това е предупреждение. Ако американската обществена подкрепа за военни ангажименти намалява, Европа, Израел и страните от Залива ще трябва да планират повече самостоятелен капацитет. Дипломатическите гаранции ще се оценяват през вътрешната политика на САЩ. Това вече е част от премията за риск.