Бивш шеф на Пентагона предупреждава, че САЩ няма да спечелят войната с Иран само от въздуха
Дебатът във Вашингтон вече е не само колко силно да се удря, а дали въздушната кампания може да постигне политически резултат без по-широка стратегия.
Financial Times извежда на преден план предупреждение от бившия министър на отбраната Марк Еспър: САЩ не могат да спечелят войната с Иран само чрез въздушни удари. Това е важно, защото публичният език на Доналд Тръмп става все по-твърд, а американската кампания около ирански цели вече се превръща в продължителен тест за военна ефективност, съюзническо доверие и вътрешнополитическа цена.
Въздушната сила може да унищожава инфраструктура, складове, радари и командни възли, но тя рядко решава сама политически конфликт. Иран има дълбочина, разпръснати способности, прокси мрежи и силен стимул да показва устойчивост. Ако Техеран преживее ударите и продължи да заплашва Ормуз, Вашингтон може да се окаже в ситуация, в която всяка нова атака изглежда необходима, но не достатъчна.
За пазарите това има пряко значение. Кратка кампания може да бъде приета като шок, който се калкулира в петрол, застраховки и валути. Дълга кампания без ясен край е различна категория риск. Тя удря очакванията за енергийни доставки, инфлация, фискални разходи и готовността на инвеститорите да държат рискови активи, особено ако паралелно се съмняват в AI оценките и корпоративните печалби.
Военната дилема е и дипломатическа. Ако САЩ не искат наземна война, трябва да покажат как въздушният натиск ще доведе до преговори или до трайна промяна в иранското поведение. Ако такава връзка не е убедителна, съюзниците ще започнат да питат дали кампанията намалява риска или го поддържа. В Близкия изток усещането за безкрайна ескалация често е също толкова опасно, колкото самите удари.
Иран от своя страна има възможност да отговаря асиметрично. Той може да избягва пряк сблъсък със САЩ, но да повишава цената чрез корабоплаване, регионални партньори, кибератаки или политически натиск върху съседите. Това прави чистата военна победа трудна за дефиниране. Дори ако американските самолети постигат тактически успех, стратегическият въпрос остава дали Иран е принуден да отстъпи или само да чака.
Най-важният извод е, че войната с Иран вече изисква политическа формула, не само списък от цели. Ако Вашингтон не обясни какво означава успех, пазарите и съюзниците ще започнат да го определят сами: стабилен Ормуз, по-ниски цени на енергията, по-малко удари и видим дипломатически канал. Без това всяка въздушна операция ще изглежда като още една стъпка в конфликт, чийто край не е ясен.