Новият градски фонд за 262,5 млн. евро ще покаже дали публичният ресурс може да привлича частен капитал

Подписаните оперативни споразумения по финансовия инструмент Фонд за градско развитие са важна новина за българските спестители, макар да звучат като европейска администрация. Фондът на фондовете насочва 262,5 млн. евро публичен ресурс към три фонда с различен териториален обхват, а с привлечения частен капитал общото финансиране може да достигне над 400 млн. евро. Това е тест дали публичните пари ще умножават инвестиции, вместо просто да покриват разходи.

Избраните посредници показват банковия и местния характер на инструмента. ДЗЗД Фонд за устойчиви градове включва ОББ, Фонд ФЛАГ, Фонд за устойчиво градско развитие и Българска консултантска организация. Другият консорциум включва УниКредит Булбанк и Норд Уест Дивелъпмънт. Тази структура е важна, защото комбинира европейски ресурс, банково кредитиране и проектен опит на местно ниво.

За общините и бизнеса парите могат да отидат към градска мобилност, образование, здравеопазване, туризъм, спорт, култура, социални услуги и индустриални зони. Това са сектори, които не винаги дават бърза възвръщаемост, но променят стойността на места, имоти и работни места. Ако един град получи по-добра инфраструктура и по-добри услуги, ефектът не се вижда само в бюджета на общината, а и в доходите и разходите на домакинствата.

Ключовият риск е качеството на проектите. Финансовият инструмент не гарантира автоматично смислена инвестиция. Ако финансирането бъде насочено към проекти с ниска подготвеност, спорни обществени ползи или слаб контрол на разходите, ефектът ще бъде бавен и политически удобен, но икономически неубедителен. Ако обаче банките и фондовете наложат дисциплина, механизмът може да създаде по-добър стандарт за публично-частно финансиране.

Темата има връзка и с пенсионните и взаимните фондове, макар те да не са директни участници в тази схема. Българският пазар от години говори за нуждата от повече инфраструктурни активи, които могат да бъдат разбрани, оценени и финансирани прозрачно. Успешни градски проекти с реални приходи и публичен ефект биха били част от тази по-широка инфраструктурна култура.

Следващото за наблюдение е какви конкретни проекти ще бъдат одобрени, каква част от ресурса ще бъде реално усвоена и дали частният капитал наистина ще дойде в очаквания мащаб. За спестителите добрият резултат не е просто повече ремонти. Добър резултат е по-силна местна икономика, по-добра среда за бизнес и по-малък натиск върху бъдещите бюджети.

Най-важният практически въпрос е как ще се избира рискът. Градското развитие често включва проекти с частични приходи и частични обществени ползи. Един паркинг, индустриална зона или спортна инфраструктура може да има бизнес модел, докато социална услуга или културен обект има по-дълъг и по-непряк ефект. Ако фондовете смесват тези логики без ясни критерии, портфейлът може да стане труден за оценка.

За банките това е възможност да изградят проектна експертиза извън стандартното ипотечно и корпоративно кредитиране. Българската икономика има нужда от повече финансиране, което гледа паричните потоци на проекта, управлението на строителния риск и дългосрочната поддръжка. Точно тези умения са важни, ако страната иска някога по-широк пазар за инфраструктурни облигации или фондове.

Има и политически риск. Когато европейски ресурс стига до общини, местни компании и строителни проекти, натискът за видимост може да надделее над финансовата дисциплина. Затова прозрачността на договорите, критериите за избор и последващите отчети ще бъде толкова важна, колкото самият размер на ресурса.