Големите мениджъри се връщат към златото като хедж, а не като спекулативна мода
Amundi, Pictet, Robeco, Fidelity и други управляващи активи отчитат подновена експозиция след корекцията в цената на метала.
Някои от най-големите световни мениджъри на активи възстановяват позиции в злато след ценовия спад, съобщава Investor.bg по Bloomberg. Сред споменатите имена са Amundi, Pictet Asset Management, Robeco, Fidelity International, BNP Paribas Asset Management и Manulife John Hancock Investments. Общата теза е, че златото отново изглежда полезно като ликвиден хедж в портфейл, дори при по-твърд Федерален резерв и по-високи облигационни доходности.
Това е различна новина от обичайния разговор за рекордни цени. Тук фокусът е върху поведението на професионални портфейлни мениджъри след корекция. Част от тях виждат в златото защита срещу геополитическа несигурност, фискален риск в САЩ, съмнения около долара и възстановено търсене от централните банки. Ако металът се купува не от еуфория, а от желание за диверсификация, инвестиционният сигнал е по-устойчив.
За българския спестител златото често е емоционален актив: монети, кюлчета, семейна защита, страх от валута или банка. Професионалният прочит е по-хладен. Златото не носи лихва, няма паричен поток и може да пада рязко. Но когато корелацията му с акциите отслабва и системните рискове се увеличават, малка експозиция може да намали зависимостта на портфейла от един сценарий.
Най-големият спор остава лихвеният. Ако доходността по облигациите расте, актив без купон изглежда по-малко привлекателен. Ако обаче причината за високите доходности е фискална тревога, инфлационен риск или загуба на доверие в долара, златото може да получи подкрепа точно когато облигациите би трябвало да са убежище. Това е причината темата да се връща в мултиактивните портфейли.
Рискът за индивидуалния инвеститор е да превърне хеджа в голяма еднопосочна позиция. Златото може да бъде защита срещу определени рискове, но не е универсален заместител на депозит, облигации, акции или пенсионен фонд. То не решава проблема с дохода, не финансира регулярни плащания и може да бъде скъпо за съхранение или търговия, ако се купува физически без план.
Следващото за наблюдение са покупките на централните банки, потоците към златни ETF-и и сигналите от Фед. Ако професионалните мениджъри продължат да добавят експозиция дори при високи доходности, това ще означава, че златото се връща като структурна част от портфейлите. Ако интересът се окаже само реакция на спад, цената може отново да стане заложник на краткосрочната лихвена търговия.