Световната сметка за лихви вече е бюджетен риск, а не само облигационна тема
FT поставя фокуса върху държави, които харчат повече за обслужване на дълга, отколкото за отбрана, включително големи развити икономики.
Financial Times поставя в центъра на пазарния ден темата за световната сметка за лихви, оценена на около 2 трлн. долара. Това вече не е технически въпрос за облигационни трейдъри. Когато правителствата харчат все повече за обслужване на дълг, бюджетът има по-малко място за инфраструктура, образование, отбрана и социални плащания. За спестителите това означава, че държавният дълг отново е политически и инвестиционен риск.
Най-важното е промяната в режима. Години наред ниските лихви позволяваха на правителствата да увеличават дълга без видима цена. Сега старият дълг постепенно се рефинансира при по-високи купони, а новите дефицити идват върху по-скъпа база. Така лихвените плащания започват да изместват други приоритети. Този процес е бавен, но когато стане видим в бюджета, политическата реакция често закъснява.
Портфейлният ефект е двоен. От една страна, облигациите отново носят доходност и могат да бъдат реална алтернатива на акциите. От друга страна, по-високата доходност не е подарък, ако идва от страх за фискалната устойчивост. Инвеститорите трябва да различават доходност като компенсация за време от доходност като компенсация за риск.
Европа не е защитена. Високите разходи за отбрана, зелена трансформация и социални системи се срещат с по-строга бюджетна математика. Ако държавите трябва едновременно да инвестират повече и да плащат повече лихви, изборите стават по-трудни. Това може да повиши доходността по облигациите на по-уязвимите страни и да върне разликите вътре в еврозоната в центъра на вниманието.
За България темата има две страни. След приемането на еврото местните инвеститори ще сравняват българския дълг по-директно с други европейски емитенти. Ниската задлъжнялост е предимство, но не отменя нуждата от дисциплина. Ако разходите растат без по-висока производителност и приходи, пазарът ще започне да ценообразува риска по-бързо, отколкото при валутния борд.
Следващото за наблюдение са бюджетните планове, доходностите по дългосрочните облигации и способността на правителствата да обяснят фискалните си избори. Световната сметка за лихви не удря всички държави еднакво, но променя общия фон. В такъв свят облигациите не са просто защитен актив. Те са мястото, където пазарът измерва доверието към държавата.