Когато безработицата завършва с отказ от търсене, пенсионната сметка става по-тежка

Данните на Евростат за преходите на пазара на труда показват неприятна слабост за България: над 30% от хората, които са били безработни през 2024 г., са преминали извън работната сила през 2025 г. Това означава, че вместо да намерят работа или поне да останат активни кандидати, голяма част са спрели да търсят препитание. На пръв поглед това е статистика за заетостта. Всъщност е статистика за доходи, осигуровки и бъдещи пенсии.

Ниската безработица може да изглежда добре, ако се гледа само като процент. Но ако част от хората просто излизат от работната сила, официалната картина става по-спокойна, без икономиката да е станала по-здрава. Това е особено важно при застаряващо население. България има нужда не само от нисък брой регистрирани безработни, а от повече хора, които работят, повишават квалификацията си и плащат осигуровки.

Преходът към неактивност има тежка лична цена. Човек, който спира да търси работа, често губи доход, професионален навик, социална мрежа и шанс за по-висока бъдеща пенсия. Колкото по-дълго продължава този период, толкова по-трудно става връщането. За домакинството това може да означава зависимост от един доход, помощи, кредити или подкрепа от роднини. За икономиката означава по-малко труд в момент, когато бизнесът се оплаква от недостиг на кадри.

Сравнението с други държави е важно. Евростат посочва, че на европейско ниво значима част от безработните преминават към заетост, но България е сред страните, където излизането от работната сила е особено високо. Това не е само индивидуален избор. Причините могат да бъдат регионални различия, ниски заплати, транспортни бариери, здравни проблеми, грижа за близки, обезкуражаване, сива икономика или несъответствие между умения и свободни позиции.

Пенсионният ефект е пряк. Всяка година извън официална заетост намалява осигурителната история и ограничава бъдещия доход. Ако много хора напускат пазара, тежестта върху работещите расте, а устойчивостта на първия стълб става по-трудна. Вторият и третият стълб също не могат да компенсират липсата на редовни вноски. Няма инвестиционна доходност, която лесно да замени години без осигуряване.

Следващото за наблюдение е дали политиката ще се фокусира само върху регистрираната безработица или върху връщането на неактивните към работа. Това изисква местен транспорт, преквалификация, гъвкава грижа за деца и възрастни, здравна профилактика и по-добро посредничество между работодатели и кандидати. За спестителите изводът е прост: пазарът на труда е най-големият пенсионен актив на държавата. Когато хората излизат от него, сметката не изчезва. Тя се прехвърля към бъдещите бюджети.

Преходът от безработица към неактивност е по-тревожен от обикновена временна безработица. Когато човек спре да търси работа, икономиката губи потенциален труд, бюджетът губи осигурителни вноски, а домакинството често разчита повече на трансфери или неформална подкрепа. Това е особено чувствително при застаряващо население и вече напрегнат пенсионен модел.

За политиката решението не е само повече обяви за работа. Данните насочват към бариери като здравословно състояние, грижа за близки, ниски умения, регионален транспорт и недоверие, че трудът ще донесе достатъчно нетен доход. Ако тези фактори не се адресират, официалната безработица може да изглежда управляема, докато осигурителната база и бъдещите пенсии остават под натиск.

Най-ясният практически извод е, че ниската безработица сама по себе си не доказва здрав пазар на труда. Ако част от хората просто изчезват от активната статистика, системата може да изглежда по-добре на повърхността, докато реалният капацитет за растеж и осигуряване отслабва.