Промените в Кодекса за застраховането превръщат Гаранционния фонд в тест за доверие

Одобрението на промените в Кодекса за застраховането на първо четене в икономическата комисия е типична новина, която звучи технически, но засяга много реални пари. Investor.bg, позовавайки се на БТА, съобщава, че текстовете уреждат ситуации, при които застраховател с отнет лиценз е работил и в други държави от ЕС. Фонът е казусът с ДаллБогг: Живот и здраве, чийто лиценз бе отнет след констатиран сериозен недостиг в техническите средства.

Съществената промяна е, че КФН ще може по собствена инициатива да взема решения за покриване на недостиг на средства във фондовете, а не само по предложение на Управителния съвет на Гаранционния фонд. Това е важна институционална промяна. При криза скоростта често е толкова важна, колкото и сумата. Ако плащанията към пострадали, чужди бюра или компенсационни органи се бавят, финансовият проблем бързо се превръща в репутационен.

За домакинствата темата е най-видима през автомобилното застраховане, но не се изчерпва с него. Когато един застраховател не може да изпълни задълженията си, доверието към целия сектор отслабва. Клиентът започва да пита не само колко струва полицата, а дали обещанието зад нея е реално. Това е особено важно при продукти с трансграничен елемент, където щетата може да възникне в друга държава, а отговорността да се търси през българска схема.

По-активната роля на надзора обаче има и цена. Ако механизмът за допълнително финансиране не е ясен, добре разчетен и предвидим, коректните застрахователи могат да усетят натиск върху ликвидността и тарифите си. В крайна сметка всеки фонд се пълни от пазара. Затова правилата трябва да постигнат труден баланс: бърза защита на увредените лица, но без да превърнат здравите участници в постоянен спасителен ресурс за слаб контрол.

Положителният елемент е, че текстовете разграничават авансови годишни вноски и допълнителни вноски, както и дават повече яснота при приспадане и възстановяване. Точно тези детайли определят дали една кризисна рамка ще работи или ще създава спорове. За инвеститорите в застрахователни групи и банки това е сигнал, че регулаторният риск в сектора остава жив и трябва да се чете заедно с капиталовата позиция.

Има и европейски пласт. Български застраховател, който продава полици в други държави, носи със себе си репутацията на местния надзор. Ако българската схема реагира бавно или неясно, това се вижда от чужди регулатори, бюра и клиенти. Затова поправките са важни и за бъдещия достъп на български компании до външни пазари.

За самите застрахователи по-ясната рамка може да бъде дисциплинираща. Тя казва, че слабата капиталова позиция или агресивното разширяване няма да останат само проблем на една фирма. Секторът ще бъде гледан като система, а системата има нужда от ранни сигнали, резерви и управленски контрол преди кризата да стигне до Гаранционния фонд.

Следващото за наблюдение е как текстовете ще минат през пленарна зала и дали ще бъдат придружени от публична оценка на ефекта върху фондовете. Застраховането е бизнес на обещанията. Когато обещанието се счупи, законът трябва да покаже кой плаща, кога плаща и как се предотвратява повторение. Това е истинският тест за доверие.