Ново проучване: 51% от домакинствата са изхвърлили храна през последния месец
Изследването на Ipsos, представено на 16 октомври, измерва декларирано поведение, а не парична загуба. За семейните спестявания резултатът насочва вниманието към количеството действително използвана храна, освен към цената на покупката.
Ново проучване на Ipsos, представено на 16 октомври, показва, че 51% от домакинствата са изхвърлили храна през предходните 30 дни, а 25% го правят поне веднъж седмично. Според обявените резултати 63% от участниците се опитват да намалят разхищението. Изследването е свързано с кампанията на Българската хранителна банка и „Фантастико“. Новият факт е декларираното поведение на домакинствата. Той не измерва пряко загубените евро и не трябва да се превръща в точна сметка за всяко семейство.
Публикуваното описание на методиката посочва 1000 респонденти на възраст от 18 до 65 години, интервюирани между 21 септември и 2 октомври. Това е съществена граница на извода: отговорите са самооценка, а не претегляне на съдържанието на всеки домашен кош. Те могат да покажат разпространени навици и затруднения, но не доказват количеството отпадък при конкретен човек. Наличието на търговски възложител също трябва да остава видимо при прочита.
За личните финанси темата има пряка връзка с разликата между купена и използвана стойност. Евтин продукт, който не се употреби, може да се окаже по-голям разход от по-скъпа подходяща разфасовка. Това не означава, че малката опаковка винаги е по-добра. Решаващо е количеството, което домакинството действително ще използва в безопасен срок. Цената на килограм помага за сравнение, но не е достатъчна без реалистична представа за потреблението.
Изследването посочва разваляне, приготвяне на прекомерни количества и забравяне сред причините за изхвърляне. Практическият извод е да се проследи къде възниква загубата, преди да се търси универсална рецепта. Ако проблемът е прекомерна покупка, по-доброто съхранение само отлага част от него. Ако е забравен продукт, още една промоционална покупка може да го задълбочи. Различните причини изискват различна промяна в организацията на разхода.
Връзката със спестяването може да се види без национални парични оценки. Едно домакинство може да запише какво изхвърля за кратък период и какво е платило за него. Това би дало собствена отправна точка, която е по-полезна от пренасянето на среден процент върху целия семеен бюджет. Не всяка загуба е предотвратима и не всеки отпадък е годна храна. Целта е да се установят повтарящите се покупки без реална употреба.
Рекламните отстъпки също трябва да се оценяват през потреблението. По-голямото количество може да намали единичната цена и едновременно да увеличи общия разход. Ако част от покупката остане неизползвана, очакваната икономия се свива. Това е особено важно за малки домакинства и хора с променлив график. Добрата покупка съчетава цена, подходящ обем и възможност за употреба; видимият процент намаление сам по себе си не доказва финансово предимство.
Данните за поведението са различни от седмичния индекс на храните на едро, публикуван вчера. Индексът показва движение на цени по веригата, докато новото изследване разглежда какво става след покупката. Двете теми влияят върху семейния бюджет по различни канали. Намаляването на разхищението не премахва инфлацията, но може да ограничи разход, който не носи потребителска полза. Това е възможност за по-ефективно използване на дохода, без обещание за определена икономия.
При разговор за сроковете на храните трябва да се запази вниманието към безопасността. Проучването отчита объркване между различни означения, но не е индивидуална инструкция за консумация на даден продукт. Условията за съхранение и указанията на производителя остават съществени. Финансовият аргумент не оправдава поемане на здравен риск. По-разумното планиране започва преди покупката и включва навременна употреба, вместо натиск всичко налично непременно да бъде изядено.
За бизнеса по-доброто прогнозиране на търсенето и управлението на наличностите могат да намалят загубите. За обществото даряването на подходящи излишъци има отделна социална стойност. Тези дейности обаче не трябва да се смесват със статистиката за домашното поведение. Следва да се наблюдават повторни измервания със сравнима методика и резултатите от инициативите. Полезният ефект за спестителя е по-малък разход за неизползвани покупки, установен със собствени наблюдения, а не изведен механично от една анкета.