Ниският Дунав превръща новите реактори в Козлодуй във финансов, а не само инженерен въпрос
Проблемът с охлаждащите канали може да повиши капиталовите или оперативните разходи по проект, оценяван от експерти на поне 20 млрд. евро.

Критично ниското ниво на Дунав вече не е само временен риск за работещите блокове в АЕЦ Козлодуй. Mediapool съобщава, че същият климатичен и инфраструктурен проблем влиза в проекта за два нови реактора AP-1000. Според публикацията сегашната концепция разчита на съществуващи охлаждащи канали, а единият от тях е за основен ремонт и практически не се използва. Това е довело и до временно намаляване на мощността на един от действащите блокове при ниска вода.
Новината е важна, защото поставя цена върху нещо, което често остава в техническите приложения. Охлаждането не е детайл към атомна централа, а условие за мощност, безопасност и непрекъсната работа. Ако проектът за новите блокове трябва да включи допълнителна инфраструктура, капиталовата сметка може да се увеличи. Ако избраният вариант остави по-високи оперативни разходи, цената може да се пренася години наред през тарифите, договорите и публичните финанси.
Проблемът идва в неудобен момент. България говори за нова ядрена мощност като за стабилна основа на енергийната система, но още няма публично обявена окончателна цена. Mediapool цитира експертни оценки, че строежът няма шанс да е под 20 млрд. евро и вероятно ще бъде много над тази сума. При такива мащаби всяка допълнителна инфраструктурна неизвестност има значение за финансирането.
За домакинствата и бизнеса връзката е пряка, макар и забавена. Големите енергийни проекти се плащат през бюджета, през държавни гаранции, през бъдещи приходи от електроенергия или през комбинация от тях. Ако климатичният риск изисква нови канали, помпени решения или други системи, това не е абстрактна инженерна поправка. Това е част от крайната цена на енергийната сигурност.
За инвеститорите случаят е още едно доказателство, че климатът вече влиза в инфраструктурните модели. Ниска река може да повлияе на ядрена централа, транспорт, напояване и индустрия. Ако проектните допускания са правени при по-стабилна хидрология, днешните условия налагат по-строги стрес тестове. Това не означава отказ от ядрена енергия, но означава по-прозрачно остойностяване.
Рискът за публичния дебат е да се говори само за технологията на реактора, без да се обсъждат общите системи около него. Един AP-1000 може да бъде модерна технология, но той работи в конкретна география: река, канали, далекопроводи, разрешителни, доставчици и бюджет. Ако тези елементи не са публично обяснени, доверието ще пада преди проектът да е започнал същински.
Следващото за наблюдение е дали държавата ще публикува ясен вариант за охлаждането, как ще бъде включен в оценката на разходите и дали ниските нива на Дунав ще станат официален сценарий в анализа. За спестителите това е тема за бъдещи цени на тока, данъчна тежест и индустриална конкурентоспособност.
Най-добрият сценарий е проблемът да бъде признат рано и оценен честно. Най-лошият е да бъде отложен до момент, когато проектът вече е политически необратим. Големите инфраструктурни решения стават устойчиви не когато звучат евтино в началото, а когато пълната им цена е видима преди подписите.