Банката за развитие пак е тест за това дали публичният кредит ще има стратегия
Смяната на ръководството в ББР не е кадрова дреболия. Тя засяга начина, по който държавата насочва ресурс към малки фирми, износ, иновации и кризисна подкрепа.
Предложенията за нов ръководител на Българската банка за развитие вместо Ивайло Московски поставят отново стария въпрос: каква точно трябва да бъде ББР. Формално тя е инструмент за развитие, подкрепа на малки и средни предприятия, експортен потенциал и пазарни сегменти, които частните банки не обслужват достатъчно. На практика общественото доверие към нея многократно е било разклащано от съмнения за концентрация, политическо влияние и неясни кредитни приоритети.
Затова изборът на ръководство не е просто административен акт. Той определя дали банката ще се държи като публична финансова институция с ясна мандатна дисциплина или като поредна държавна структура, която раздава ресурс според моментна политическа логика. В държава с ограничен капиталов пазар ББР може да бъде полезен инструмент. Но полезността зависи от прозрачност, отчетност и измерими резултати, не от лозунги за подкрепа на бизнеса.
Най-важната тема е кредитната селекция. Ако банката финансира големи, добре свързани компании, които могат да получат частно банково финансиране, тя не запълва пазарен провал. Ако обаче подпомага малки фирми с реален потенциал, гаранционни схеми, износители и иновационни проекти, тя може да увеличи продуктивността. Разликата между тези два модела трябва да бъде видима в портфейла, не само в презентациите.
Ръководството трябва да отговаря и за управлението на риска. Развойна банка не означава банка без риск, но означава риск с публична логика и ясна цена. Лошият кредит в частна банка е проблем на акционерите и надзора. Лошият кредит в държавна банка бързо става въпрос за данъкоплатеца и политическата култура. Затова всяка нова управленска кандидатура трябва да бъде оценявана по професионален опит, независимост и готовност за публично обяснение на решенията.
Темата е важна и в контекста на еврозоната. След въвеждането на еврото сравненията с други европейски финансови институции стават по-лесни. България има нужда от кредитни канали, които да подкрепят модернизация, енергийна ефективност, индустрия и технологични производства. Ако ББР остане затворена в кадрови цикли и спорни назначения, тя ще пропусне момента, в който публичният ресурс може да се използва като лост за частни инвестиции.
Какво трябва да се следи след назначението: стратегията за портфейла, лимитите към свързани и големи експозиции, публичните критерии за подкрепа, цената на финансирането, ролята на гаранционните инструменти и качеството на отчетите. В идеалния случай банката трябва да публикува достатъчно информация, за да може обществото да разбере не само кой получава подкрепа, а защо точно този риск е оправдан.
ББР може да бъде полезна, ако работи като дисциплиниран публичен инвеститор. Може да бъде вредна, ако се превърне в скрит бюджет за избрани проекти. Днешната кадрова новина има смисъл само през тази рамка. Имената са важни, но по-важни са правилата, които ще ограничат следващото ръководство. Без такива правила всяка смяна ще изглежда като ново начало, а всъщност ще бъде повторение на същия институционален проблем.