M&G стартира пенсионно решение със застрахователна ликвидна подкрепа

M&G обяви ново решение за британски пенсионни схеми с дефинирани плащания и първи мандат за 400 млн. паунда от неназована схема. Според Pensions Age от 27 октомври предложението Cashflow Driven Investing+, или CDI+, съчетава управление на активи с ликвидна подкрепа от застрахователната част на групата. Новото е конкретен продукт и първа сделка по него. То не представлява общо прехвърляне на всички пенсионни задължения към застраховател и не е обещание за доходност по индивидуална спестовна сметка.

Проблемът, който моделът се опитва да реши, е разликата между достатъчни активи и налични пари в точния ден. Една схема може да има добро дългосрочно покритие на очакваните пенсии, но да трябва внезапно да предостави обезпечение или да извърши плащане. Ако свободните средства не достигат, тя може да продава инвестиции в неблагоприятен момент. Според описанието на M&G застрахователната подкрепа трябва да намали необходимостта голяма част от портфейла постоянно да остава в ликвиден резерв. Точните договорни ограничения не са публикувани в използвания материал.

Освободеният капитал би могъл да остане по-дълго в активи с по-висока очаквана доходност, включително частни пазари. Това е икономическа възможност, която има цена и условия. По-големият инвестиран дял увеличава значението на кредитното качество, оценките и срока за реализация. Подкрепата при недостиг на пари не заличава загуба в стойността на самите активи. Затова обещанието за по-добро използване на капитала трябва да се разглежда заедно с риска, който остава в схемата, и с реалните разходи за осигуряване на тази подкрепа.

Разликата с окончателно застраховане на пенсионните обещания е съществена. При продължаващо управление настоятелите запазват отговорност за решенията и за баланса между активи и задължения. При друг тип сделка крайната цел може да бъде обещаните плащания да се обезпечат чрез анюитетен договор. Новият модел е представен като възможност схемата да продължи да управлява активите си и да запази свобода за последващо решение. Това не означава, че всяка добре финансирана схема трябва да отлага окончателното прехвърляне на риска или че всички договори са взаимозаменяеми.

При оценката на такава структура ключов въпрос е какво задейства подкрепата. Дали тя е достъпна при пазарна волатилност, какъв е максималният размер и има ли условия за обезпечение? Има значение и дали едновременно могат да се появят по-големи пенсионни плащания, спад на активите и искане за допълнителен маржин. Тези въпроси не са твърдения за слабост на CDI+, а необходима рамка за проверка преди сключване на подобен договор. Без конкретните условия не може добросъвестно да се изчисли колко точно риск е премахнат.

Друг важен въпрос е зависимостта от една група. Обединяването на инвестиционно управление и застрахователна услуга може да улесни координацията, но изисква прозрачност за ценообразуването и отговорностите. Настоятелите трябва да могат да сравнят общата цена с алтернативи и да разберат какво се случва, ако сменят управляващия доставчик. Важни са и възможните последици при влошаване на кредитното качество на насрещната страна. Наличието на застрахователно участие е съществена характеристика на модела, но само по себе си не е пълен отговор на всички тези зависимости.

За участниците най-важният резултат е навременното изпълнение на обещаните пенсии. Сложността на портфейлната конструкция има смисъл, ако подкрепя тази цел след разходите и при неблагоприятни сценарии. Допълнителният излишък не следва автоматично да се възприема като свободни пари за разпределяне. Оценките на бъдещи задължения зависят от допускания за дълголетие, инфлация и дисконтиране. Промяна в тях може да промени видимото покритие, дори текущите инвестиции да не са претърпели съпоставима промяна в пазарната си стойност.

Полезно е анализът да включва и реда за прекратяване на договора. Дори добра текуща цена може да бъде по-малко привлекателна, ако излизането е скъпо или трудно при бъдеща промяна в стратегията. Особено значение има съвпадението между срока на подкрепата и периода, през който схемата разчита да държи по-неликвидни активи. Ако единият приключва по-рано от другия, може отново да възникне необходимост от голям паричен резерв. Този времеви риск трябва да бъде видим в оценката за целия жизнен цикъл на решението.

За България това е международна новина за начина, по който институционални портфейли управляват ликвидност и пенсионни задължения. Описаната британска схема не е равнозначна на индивидуалните партиди в местните универсални фондове. Следва да се следят нови мандати, по-подробни договорни разкрития и реалното поведение на решението при пазарно напрежение. Първата сделка показва, че предложението вече има клиент; тя още не е достатъчна история, за да се оцени дългосрочната му ефективност или приложимостта му към други пенсионни системи.