Проверките на НАП за милионни заплати отварят спор за скритите дивиденти

Планираните проверки на НАП за хора с изключително високи декларирани заплати са данъчна новина, но и сигнал за начина, по който капиталът се движи между фирми и собственици. Mediapool съобщава, че агенцията ще проверява дали големи възнаграждения към свързани лица не се използват като заместител на дивидент. По данни от отговори на НАП около стотина души са получавали над 500 хил. лв. месечно през 2025 г., а при около 30 души възнагражденията са надхвърляли 800 хил. лв. месечно.

Механизмът е важен, защото променя кой плаща и колко. Ако печалбата остане във фирмата и после се разпредели като дивидент, общото облагане включва корпоративен данък и данък върху дивидента. Ако сходна икономическа стойност мине като заплата към собственик, управител или свързано лице, тя намалява счетоводната печалба на дружеството и се облага като доход от труд. При много големи суми и максимален осигурителен праг това може да създаде видимо данъчно предимство.

За инвеститорите темата е повече от морален спор. Когато една компания плаща извънредно високи възнаграждения на лица, които я контролират, това може да намали печалбата, дивидентния потенциал и прозрачността за миноритарните акционери. В непублични дружества проблемът остава между собствениците и бюджета. В публична или облигационна среда обаче подобна практика влияе върху качеството на отчетите и върху способността кредиторите да оценят реалната парична генерация.

За бюджета рискът е по-пряк. Ако възнаграждението фактически замества дивидент, държавата губи част от данъка, а тежестта се прехвърля към коректните данъкоплатци или към бъдещи фискални мерки. Затова проверките са важни точно в момент, когато правителството говори за по-строга бюджетна дисциплина и за свиване на дефицита. Приходната администрация не може да иска доверие от малкия бизнес, ако не проверява най-големите изключения.

Има и обратен риск: контролът трябва да различи реален мениджърски доход от скрито разпределение. В технологични, финансови или групови структури отделни хора могат действително да носят много висока стойност. Проблемът не е самият размер, а връзката между възнаграждение, контрол върху фирмата, пазарна съпоставимост, икономическа логика и ефект върху печалбата. Ако НАП действа грубо, може да създаде несигурност за легитимни договори.

Следващото за наблюдение е дали проверките ще доведат до ясна практика, а не само до шумна кампания. За спестителите и инвеститорите това е тест за данъчна справедливост, корпоративно управление и надеждност на отчетите. Когато най-големите доходи минават през конструкции, които обикновеният данъкоплатец не може да използва, системата губи доверие. А без доверие и капиталовият пазар, и пенсионното спестяване стават по-трудни за обяснение.