Nest надхвърли 2 млрд. лири ангажименти към частен капитал с HarbourVest

Nest обяви на 21 октомври, че ангажиментите му към стратегията за частен капитал, управлявана от HarbourVest Partners, са надхвърлили два милиарда британски лири. Началният ангажимент при избора на управляващото дружество през 2022 г. е бил 750 млн. лири. Новината показва разширяване на инвестиционното направление в една от големите британски пенсионни схеми с дефинирани вноски. Тя се отнася до начина, по който се инвестират пенсионните средства, а не до наскоро обявената услуга на Nest за откриване на стари партиди.

Първото важно разграничение е между поет ангажимент и вече инвестирана сума. При частния капитал институционалният инвеститор може да обещае ресурс, който ще бъде предоставян постепенно при конкретни сделки. Затова надхвърлянето на два милиарда лири не означава непременно, че цялата сума вече е вложена в компании или че представлява текущата пазарна стойност на портфейла. За управлението на пенсионните пари е съществено кога ще бъдат поискани средствата и откъде ще бъдат осигурени при неблагоприятен пазар.

Според отразените данни мандатът дава експозиция към повече от 60 непублични компании в 17 държави чрез съвместни инвестиции. Това е различен достъп от покупката на широк борсов индекс. Инвеститорът участва в конкретни предприятия заедно с други професионални собственици и разчита на развитието им и последващата реализация на инвестицията. Разпределението между много компании и държави може да намали зависимостта от отделен бизнес, но не премахва общата чувствителност към финансирането, оценките и възможностите за продажба.

В края на юни около пет процента от активите на Nest за 68,4 млрд. лири са били инвестирани в частен капитал според публикацията на Pensions Age. Този дял се отнася до по-широкото направление, а не само до конкретния мандат. Датата също има значение: юнска структура на активите и октомврийски ангажимент са различни измервания. Не е коректно те да се събират механично или от тях да се изчислява нов точен процент без данни за актуалните оценки, капиталовите повиквания и останалите портфейлни промени.

Логиката на пенсионния инвеститор е да използва дългия хоризонт за достъп до бизнеси, които не са на борсата. При достатъчен мащаб той може да разпредели средствата между различни сделки и години на инвестиране. Така се избягва зависимостта от един кратък момент за влизане на пазара. Очакването за допълнителна доходност обаче трябва да се съпостави с разходите, ограниченията за излизане и риска избраните компании да се окажат по-слаби от предварителната оценка. Непубличният статут сам по себе си не създава по-добра инвестиция.

Особено важни са таксите и начинът, по който се отчитат резултатите. Разходите могат да са разпределени между фонда, управляващото дружество и конкретните инвестиционни структури. Сравнение само по една обявена ставка може да пропусне част от икономическата цена. Доходността след всички разходи и времето на получаване на паричните потоци са по-полезни за пенсионния участник. Голям обещан ангажимент е показател за стратегия и доверие в управлението, но не доказва какъв ще бъде окончателният нетен резултат.

При непубличните активи оценките се обновяват по различен начин от ежедневните борсови котировки. По-спокойната линия на отчетната стойност не е достатъчно доказателство за по-нисък икономически риск. Ако няма скорошна сделка, оценката разчита на модели и сравнения, които могат да реагират със закъснение на промени в лихвите или приходите. За добър контрол са нужни независими проверки, последователна методика и ясно обяснение на несигурността. Липсата на всекидневен ценови спад не трябва да бъде обърквана с липса на възможна загуба.

Вторичният риск е ликвидността на целия пенсионен портфейл. Плащания към участници, прехвърляния и нови искания за капитал могат да се срещнат в един и същ труден период. Тогава ликвидните активи трябва да поемат натоварването, без системата да разчита на прибързана продажба на частните участия. Вноските от работещите дават известна предвидимост, но не освобождават управлението от стресови сценарии. Добрата диверсификация включва и различни срокове за достъп до парите, а не само повече имена в списъка на компаниите.

Има значение и как резултатът се разпределя между участниците, които спестяват и се пенсионират в различни моменти. При активи без непрекъсната пазарна котировка последователната оценка е необходима за справедливо изчисляване на дяловете. Добрата крайна доходност на една сделка не отменя този въпрос за хората, които са прехвърлили средства или са започнали плащания по-рано.

За българския пенсионен спестител това е международен пример за оценяване на портфейлна стратегия, а не препоръка за копиране на британското разпределение. Приложимите правила и възможности на местните фондове са различни. Заслужава да се следят действително внесеният капитал, нетната доходност по години на инвестиране, общите разходи и реализираните изходи от компаниите. Те ще покажат дали по-големият ангажимент се превръща в устойчив принос към бъдещите пенсии, вместо просто в по-голям обем труднопродаваеми активи.