Норвежкият фонд свива държавните облигации и изпраща сигнал към пазара на дълг
NBIM препоръчва делът на държавния облигационен подиндекс да падне от 70% на 50%, с по-ниска експозиция към американски книжа.
Норвежкият държавен инвестиционен фонд, управляван от Norges Bank Investment Management, препоръчва значително намаляване на дела на държавните облигации в облигационния си бенчмарк. Economic.bg, позовавайки се на CNBC и писмо на NBIM, съобщава, че фондът предлага подиндексът на държавните облигации да бъде намален от 70% на 50% в рамките на дълговия портфейл. При активи за около 2,3 трилиона долара подобна промяна е повече от вътрешна настройка.
Най-видимият ефект ще бъде върху американските държавни ценни книжа. Според публикацията експозицията към тях би намаляла от 34,1% до 21,9% от облигационния портфейл. Делът на еврозоната също би се свил - от 16,8% до 14,1%, докато японските държавни облигации биха нараснали от 4,6% до 7,4%. Това не означава паническа продажба, но показва, че най-големият суверенен инвеститор в света търси различна ликвидност и доходност.
Решението е важно за глобалните спестители, защото държавните облигации често се приемат като най-сигурната част от портфейла. Последните години обаче показаха, че „сигурно“ не означава без риск. Когато инфлацията, лихвите и бюджетните дефицити се променят бързо, дългосрочните държавни книжа могат да носят сериозни ценови загуби. Норвежкият фонд не отрича ролята им, но иска по-малка концентрация.
NBIM предлага и теглата на държавните облигации да се определят според пазарната стойност, а не според БВП. Това е технически детайл с големи последици. БВП тегленето може да дава по-голяма тежест на икономики, които са важни, но не непременно предлагат най-подходящия пазарен дълг. Пазарната стойност насочва вниманието към реално емитирания и търгуван дълг, но също може да увеличи експозицията към най-задлъжнелите емитенти, ако не се управлява внимателно.
За българските пенсионни и взаимни фондове това е урок по бенчмарк риск. Дори когато портфейлът следва международно признат индекс, самата конструкция на индекса може да вкарва концентрация към определени държави, валути и матуритети. Ако най-големият суверенен фонд поставя под въпрос старата формула, местните инвеститори също трябва да питат какво реално купува един облигационен фонд или пенсионен подфонд.
Ликвидността остава причината държавните облигации да не могат просто да бъдат извадени от портфейлите. При пазарен стрес именно най-дълбоките държавни пазари дават възможност за ребалансиране и покриване на плащания. Затова предложението не е бягство от облигации, а търсене на по-добра пропорция между сигурност, доходност и концентрация. За частните инвеститори това е по-полезен урок от всяка прогноза за лихвите: нискорисковият джоб в портфейла също има дизайн, а дизайнът трябва да се преразглежда, когато средата се промени.
Промяната може да повлияе и на начина, по който други институционални инвеститори обясняват собствените си облигационни позиции. Когато един толкова голям фонд публично аргументира по-ниско тегло на държавния дълг, натискът върху управляващите дружества да защитят бенчмарковете си се увеличава. Това не означава, че всички трябва да последват Норвегия. Означава, че пасивното следване на индекс вече трябва да бъде обяснено като съзнателен избор, а не като естествено състояние на портфейла.
Това е обща глобална история, но тя не повтаря вчерашния материал за очакваното решение на ЕЦБ. Тук фокусът е стратегическо преразпределение на институционален портфейл, а не следваща лихвена стъпка. Следващото за наблюдение е дали норвежкото Министерство на финансите ще приеме препоръката и дали други големи фондове ще започнат да намаляват зависимостта си от дългосрочни американски облигации.