Разходите за труд се забавят до 9,9%, но натискът върху маржовете не изчезва

Предварителните данни на НСИ показват, че общите разходи на работодателите за един отработен час в България са нараснали с 9,9% през второто тримесечие на 2026 г. спрямо същия период на миналата година. Това е забавяне спрямо първото тримесечие, когато годишният ръст беше 13,4%. В индустрията увеличението през второто тримесечие е 12,2%, а в услугите 11,5%. Числото изглежда по-спокойно, но остава достатъчно високо, за да влияе върху цени, маржове и инвестиционни решения.

За работещите по-високите разходи за труд обикновено звучат като добра новина, защото голяма част от тях са възнаграждения. НСИ отчита, че разходите за възнаграждение за един отработен час също се увеличават с 9,9%, а другите разходи извън заплати с 10%. Но за икономиката ефектът зависи от производителността. Ако заплатите и осигурителните разходи растат заедно с произведената стойност, доходите са устойчиви. Ако растат по-бързо, фирмите трябва да избират между по-ниски маржове, по-високи цени, автоматизация или ограничаване на наемането.

Секторната картина е важна. Най-високи ръстове са отчетени в добивната промишленост, други дейности и производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газ. Това са сектори, които могат да пренасят натиск по веригата към други бизнеси и домакинства. Ако енергийните и ресурсните разходи за труд растат силно, ефектът не остава само в тези предприятия. Той може да се появи в цени на услуги, поддръжка, производство и инфраструктурни проекти.

За инвеститорите ръстът на трудовите разходи е тест за качеството на бизнеса. Компании със силна пазарна позиция могат да прехвърлят част от разхода към клиентите. Компании в конкурентни сектори често поемат удара в маржа. При публичните дружества това означава, че приходният ръст сам по себе си не е достатъчен. Трябва да се гледа дали оперативната печалба расте със същото темпо и дали персоналът носи по-висока продуктивност, а не само по-висока цена.

За пенсионните и взаимните фондове темата е индиректна, но реална. Фондовете държат акции и облигации на компании, банки и държави, които са чувствителни към заплати, инфлация и производителност. Ако трудовият натиск поддържа инфлацията, лихвената среда може да остане по-строга. Ако натискът се успокои без удар по заетостта, това е по-благоприятен сценарий за реалните доходи и потреблението. Второто тримесечие дава известен знак за нормализиране, но не и доказателство, че проблемът е решен.

Следващите данни ще покажат дали забавянето е начало на по-устойчива тенденция. За домакинствата най-важно е дали номиналните доходи продължават да изпреварват личната инфлация. За бизнеса е дали може да инвестира в технологии, обучение и процеси, които повишават производителността. За бюджета е дали по-високите заплати носят приходи без да подхранват разходна спирала. Затова 9,9% не е просто статистика за заплати. Това е число за баланса между доходи, цени и конкурентоспособност.

Особено внимание заслужава разликата между средните данни и личния опит. Един сектор може да усеща недостиг на кадри и двуцифрен натиск, докато друг вече вижда охлаждане. За пенсионните спестители това е важно, защото трудовият пазар влияе едновременно върху осигурителните вноски, бюджетните приходи и печалбите на компаниите в портфейла. Ако ръстът на разходите за труд се нормализира без скок на безработицата, това е благоприятна комбинация. Ако нормализацията дойде чрез съкращения, рискът ще се премести от фирмените маржове към доходите на домакинствата.