Пенсионните фондове влязоха в реформата с почти 17 млрд. евро активи и по-бързи вноски

Данните на КФН за първото полугодие на 2026 г. показват пенсионна система, която продължава да расте по размер и значение точно преди мултифондовата реформа. Към 30 юни участниците във фондовете, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, са над 5,21 млн. души, а нетните активи под управление са 17,18 млрд. евро. Само пенсионните фондове държат почти 16,95 млрд. евро, докато фондовете за плащания вече са отделен вид видима инфраструктура.

Тези числа са важни не като статистическа витрина, а като мащаб на обществения интерес. Българският втори и трети стълб вече не са малък допълнителен сегмент. Те управляват спестявания, които влияят върху бъдещите доходи на милиони хора, върху капиталовия пазар, върху търсенето на облигации и върху начина, по който домакинствата мислят за пенсиониране. Когато активите растат, управленските грешки и таксите също стават по-значими в абсолютна стойност.

През първите шест месеца активите под управление са се увеличили с над 1,23 млрд. евро, или със 7,76%. При пенсионните фондове ръстът е 7,69% спрямо края на 2025 г. Най-големият дял остава в универсалните пенсионни фондове, които са естественият център на системата заради задължителното осигуряване. Това прави реформата особено чувствителна: малка промяна в правилата за управление на УПФ засяга най-големия обем спестявания.

Вноските също растат. Брутните постъпления във всички пенсионни фондове са 939,6 млн. евро и се увеличават с 13,68% спрямо първото полугодие на 2025 г. Това отразява по-високи заплати, повече осигуряване и частично ефекта на икономическата номинална динамика. За осигурените добрата новина е, че системата събира повече ресурс. По-трудният въпрос е дали този ресурс ще бъде управляван така, че реалната покупателна способност след инфлация и такси да се подобрява.

Плащанията вече не са теоретична тема. Към края на юни 47 892 лица получават плащания от фондовете за изплащане, включително пожизнени пенсии и разсрочени плащания. През полугодието са изплатени 7,05 млн. евро за пенсии и 59,84 млн. евро за разсрочени плащания. Това показва, че вторият стълб навлиза във фаза, в която обещанието трябва да бъде материално, а не само натрупващо.

Именно затова данните трябва да се четат заедно с реформата за мултифондовете. Ако активите растат, а броят на хората в плащане се увеличава, системата се нуждае от по-добро управление на жизнения цикъл. По-младите участници могат да носят повече пазарен риск, но хората пред пенсия не трябва да бъдат изложени на същата волатилност. Консервативният подфонд е отговор на този проблем, но само ако прехвърлянето към него е навременно и добре обяснено.

Най-големият риск за публичния дебат е да се гледа само абсолютният растеж. Повече активи не означават автоматично по-добра пенсия. Важни са доходността спрямо инфлацията, таксите, концентрацията на портфейла, ликвидността и качеството на инструментите. Ако новите инвестиционни възможности насочат фондовете към по-сложни активи, осигурените ще имат още по-голяма нужда от прозрачни сравнения, а КФН - от по-активен надзор върху риска.

За домакинствата изводът е прагматичен. Пенсионната партида вече заслужава същото внимание като банков депозит, ипотека или застраховка. Човек трябва да знае къде се осигурява, какви такси плаща, как се представя фондът и какъв рисков профил ще избере. Това не превръща всеки осигурен в портфейлен мениджър, но го прави участник в решение, което може да промени бъдещия му доход.

Следващите данни ще бъдат още по-важни. Те ще покажат дали активният избор на подфондове се случва масово, дали хората остават пасивни, и дали пенсионните дружества успяват да превърнат реформата в доверие. Ръстът през първото полугодие е стабилна база. Но по-големият тест е дали тази база ще бъде използвана за по-добро съответствие между риск, възраст и реална бъдеща пенсия.

Трябва да се следи и разликата между номинален и реален растеж. В година на евроадаптация, по-високи заплати и чувствителни цени номиналните вноски могат да изглеждат силни, без това автоматично да означава по-голяма бъдеща покупателна способност. Затова следващият стандарт за публично говорене трябва да включва доходност след инфлация, сравнение по вид фонд, промяна в средната партида и ясно описание на плащанията. Само така обществото ще разбере дали системата расте само като балансова сума, или като реална пенсионна защита.

Секторът влиза в 2027 г. с по-голям размер и повече видими плащания, а това увеличава политическата чувствителност. Ако хората започнат да получават суми, които не съответстват на очакванията им, статистическият растеж няма да защити доверието. Затова обяснението на реалистични сценарии е толкова важно, колкото и самата доходност.