Методиката за контрол на цените може да удари точно конкуренцията, която трябва да пази потребителя
Проектът за оценка на икономическата обоснованост на поскъпванията поставя тежка административна задача пред търговци и доставчици.
Дебатът за цените в България влезе в нова фаза с проект за методика, чрез която да се оценява икономическата обоснованост на увеличенията. Economic.bg публикува критичен прочит на ИПИ, според който подходът рискува да натовари бизнеса с невъзможна за прилагане счетоводна логика. За потребителя темата звучи привлекателно: ако цените растат, държавата да провери дали това е оправдано. Проблемът е, че пазарът рядко се движи по една фактура и една формула.
При хиляди артикули, различни доставки, сезонност, складови партиди, енергия, наеми, заплати и промоции, опитът всяко увеличение да се доказва на ниво отделен продукт може да се превърне в административен шум. Големите вериги ще имат счетоводни екипи, юристи и системи, за да понесат разхода. Малките магазини, местните производители и нишовите доставчици ще го усетят много по-тежко. Така регулация, замислена като защита на клиента, може да стесни избора му.
Най-големият риск е да се обърка видимата цена с истинската конкуренция. В нормален пазар някои продукти се продават с нисък марж, други с висок, трети временно на загуба, за да привличат клиенти. Ако контролът търси еднаква логика за всеки артикул, търговците ще имат стимул да премахват по-рискови доставчици, да намаляват асортимента или да избягват промоции, които трудно се обясняват пред контролен орган. Това не е защита на потребителя, а по-беден пазар.
За спестителите връзката е пряка. Инфлацията намалява покупателната способност на пенсии, депозити и заплати. Но не всяка административна мярка срещу инфлацията работи като антиинфлационна политика. Ако контролът повиши разходите на търговците, намали конкуренцията и отблъсне нови участници, резултатът може да бъде по-висока структурна цена, а не по-ниска. Домакинството може да получи временна видимост, но да загуби избор.
Особено чувствителна е ролята на малките български производители. Те често нямат силата да диктуват условия в големите вериги и разчитат на гъвкавост, сезонни доставки и отношения с местни магазини. Ако всяка промяна в цената трябва да се реконструира по сложна методика, част от търговците ще предпочетат по-лесни за администриране доставчици. Това може да изтласка именно производителите, които дават разнообразие и локална конкуренция.
Има и по-дълбок политически риск. Контролът върху цените изглежда активен и разбираем за избирателя, но лесно измества разговора от причините за поскъпването: енергия, труд, вносни цени, транспорт, данъци, конкуренция и производителност. Ако държавата наказва симптома, без да лекува причината, бизнесът започва да планира за административен риск. Това се вижда в инвестициите, в наемането и в готовността да се поддържа по-широк асортимент.
Следващото за наблюдение е дали проектът ще бъде променен след становища на икономисти, браншови организации и потребителски групи. Добрата защита на потребителя не е липса на поскъпване на всяка цена. Тя е силна конкуренция, прозрачност, лесно сравнение, бърз контрол срещу злоупотреби и предвидими правила. Ако методиката не постигне това, тя може да се окаже скъпа форма на спокойствие.
По-добрият път вероятно е по-малко шумен: повече данни за цените, по-бързи проверки при картелни съмнения, електронно сравнение на основни продукти и фокус върху входните разходи, които държавата реално влияе - енергия, административни такси, транспортни ограничения и данъчна тежест. Това не звучи толкова решително като контролна методика, но може да работи по-добре. Пазарът наказва злоупотребите само когато има достатъчно участници, ясна информация и ниски бариери за смяна на доставчик или магазин.