Социалните пенсии извън НОИ ще изчистят сметката, но не и риска
Предстоящото прехвърляне към социалното подпомагане може да направи пенсионния бюджет по-прозрачен, ако не скрие проблемите на бедността.

Идеята социалните пенсии и добавките, които не са обвързани с осигурителен принос, да бъдат извадени от бюджета на НОИ през 2027 г. е повече от счетоводно упражнение. Тя разделя две различни политики, които дълго се смесваха в една институционална сметка: осигурителното право, натрупано чрез вноски, и социалната подкрепа за хора с ниски доходи, увреждания или други уязвимости. Това разделяне може да помогне на публичния дебат, но не решава автоматично въпроса кой и как плаща сметката.
Според информацията, получена от Economic.bg от социалното министерство, промяната се подготвя за 2027 г. и не е част от бюджетните закони в момента. Това е важно уточнение, защото подобна реформа трябва да бъде оценена не само като преместване между институции, а като промяна в начина, по който държавата показва разходите. Ако социалните плащания напуснат НОИ, осигурителната система ще изглежда по-чиста. Но хората, които разчитат на тези плащания, няма да станат по-малко зависими от държавния бюджет.
За пенсионните спестители прозрачността има стойност. Когато в бюджета на НОИ се смесват пенсии, основани на осигурителен стаж и доход, с социални плащания, обществото по-трудно разбира реалното финансово състояние на системата. Една по-ясна граница би позволила по-точен разговор за дефицита, за ролята на трансферите от бюджета и за връзката между внесени осигуровки и получени права.
Но реформата носи и риск от политическо размиване. Ако социалните плащания преминат към системата за подпомагане без достатъчно гаранции, част от хората може да се сблъскат с нова администрация, нови условия или забавяне. За възрастен човек с нисък доход институционалната логика е вторична. Важни са предвидимостта, навременността и възможността да получи ясна информация без обикаляне между служби.
Вторият въпрос е за индексацията. Осигурителните пенсии имат собствена логика на актуализация, докато социалните помощи често зависят повече от бюджетното решение. Ако плащанията бъдат преместени, трябва ясно да се каже как ще се променят, как ще се защитават от инфлация и дали няма да се превърнат в по-лесна мишена при фискален натиск. Преместването на ред в бюджета не е защита от бедност.
За капиталовия пазар и частните пенсионни фондове темата е индиректна, но съществена. Доверието във втория и третия стълб зависи и от доверието в първия. Ако публичната система изглежда непрозрачна, гражданите по-трудно приемат дългосрочни финансови решения. Ако държавата ясно покаже кое е осигуряване и кое е социална политика, личният избор между задължителни, доброволни и други спестявания може да стане по-информиран.
Исторически смесването на социални и осигурителни плащания помага на политиката да изглежда по-единна, но пречи на анализа. Когато дефицитът на НОИ се обсъжда публично, рядко се прави ясно разграничение между права, финансирани чрез вноски, и плащания, финансирани като социална подкрепа. Това объркване отслабва доверието и към двете системи.
За хората с ниски доходи най-важното е преходът да не създаде празнина. Ако промяната изисква ново заявление, нова оценка или нов канал за обслужване, държавата трябва да го каже рано. Възрастните хора и семействата, които разчитат на добавки, нямат голям буфер срещу административно забавяне.
Фискалният ефект също трябва да бъде честен. Разходът няма да изчезне, ако бъде преместен от един бюджетен ред в друг. По-добрата отчетност е ценна само ако обществото вижда пълната сума и дългосрочната прогноза. Иначе реформата може да подобри видимостта на НОИ, но да скрие натиска върху социалното подпомагане.
Политическият риск е, че темата ще бъде представена като реформа на пенсиите, а всъщност засяга границата между осигуряване и социална защита. Тази разлика трябва да остане ясна. Осигуряването обещава право срещу принос; социалната политика обещава минимална подкрепа срещу нужда.
Най-добрият сценарий е реформата да бъде придружена от публична таблица: кои плащания се местят, колко струват, кой ги администрира, как се индексират и как се защитава получателят при прехода. Без такава яснота промяната ще изглежда като бюджетна козметика. С нея може да стане полезна стъпка към по-честен пенсионен разговор.