София и Варна влизат в топ 100 за иновации, но картата на България остава неравна

София-град и Варна попадат в първата стотица на трансантлантическия индекс за регионална иновационна конкурентоспособност, но добрата новина идва с неудобна сянка. В класацията участват 213 региона от 13 държави, а от 28-те български области само тези два региона влизат в топ 100. София-град е на 69-о място с 38,9 точки, Варна е на 94-о с 31 точки, а редица други области остават далеч назад. Това е снимка на икономика, която има силни острови, но не и равномерна иновационна мрежа.

За инвеститорите регионалната иновация не е академична класация. Тя показва къде има кадри, компании, дигитална инфраструктура, връзка с външни пазари и потенциал за по-висока производителност. София е силна по образование и широколентов достъп, като делът на висшистите сред населението 25-64 години е сред водещите в сравняваните региони. Това обяснява концентрацията на ИТ, услуги, финанси и управленски функции. Но концентрацията сама по себе си не прави страната по-балансирана.

Варна в топ 100 е важен сигнал, защото показва, че извън столицата има регион с достатъчна комбинация от образование, услуги, транспорт, туризъм, морска икономика и технологичен потенциал. За българския пазар това има значение. Ако инвестиционната карта се свежда само до София, жилищните цени, заплатите и инфраструктурният натиск се изкривяват. Втори и трети силни центрове могат да разпределят растежа по-здравословно.

Слабата част на класацията е производителността. Според публикуваните данни девет от десетте региона с най-ниска производителност в преработващата промишленост са български. Това е тежък сигнал. България може да привлича услуги и отделни индустриални инвестиции, но ако голяма част от преработващия сектор остава нископроизводителен, доходите ще се сблъскват с таван. А когато доходите имат таван, осигуровките, спестяванията и местните бюджети също имат таван.

Иновационният капацитет е особено важен след еврозоната. Валутният риск намалява, но конкурентният риск остава. Компаниите вече се сравняват по-лесно с европейски алтернативи, а капиталът гледа къде може да получи по-добра комбинация от цена, умения и предвидимост. Ако регионите не подобряват капацитета си, ниските разходи постепенно престават да бъдат предимство. Те се превръщат в капан за ниска добавена стойност.

За домакинствата резултатът се вижда през миграция и имоти. Младите хора се насочват към малко силни центрове, което вдига цените на жилищата там и оставя други райони с празни активи. Така регионалната иновационна карта влияе върху семейното богатство: един апартамент в силен град поскъпва, а имот в периферията може да остане неликвиден. Това е портфейлен риск, макар да не изглежда като борсов.

Политиката за регионално развитие трябва да излезе от логиката на символични проекти. Нужни са университети, професионално образование, индустриални зони, транспорт, дигитална свързаност и местна администрация, която не плаши инвеститорите. Но също така е нужна специализация. Не всяка област може да бъде технологичен център, но всяка може да търси ниша, в която има реална връзка между кадри, земя, инфраструктура и бизнес.

Следващото за наблюдение е дали класацията ще бъде използвана като инструмент, а не само като повод за гордост. София и Варна показват, че България може да има конкурентни регионални ядра. Останалата карта показва колко работа остава. За спестителите това означава да гледат не само националния растеж, а неговата география. Дългосрочната доходност на страната ще зависи от това дали иновацията ще остане концентрирана в два центъра, или ще започне да тегли след себе си по-широка икономическа база.