Оборотът от 6 млн. евро на БФБ показва защо ликвидността е по-важна от дневния ръст

Дневният ръст на SOFIX с 0,48% до 1459,45 пункта е положителен сигнал, но истинската новина е ликвидността. Оборотът на БФБ достига 6 млн. евро, като най-голямата част идва от книжа на Холдинг Кооп-Юг за 3,1 млн. евро. Това е типичен пример защо малък пазар не се чете само през цвета на индексите. Един силен ден може да бъде реален интерес, но може и да бъде доминиран от малък брой сделки.

Сред компонентите на SOFIX най-силно поскъпват Смарт Органик, Еврохолд България и Адванс Терафонд. Спад записват само Химимпорт и Софарма. По-широкият BGBX40 също расте, както и BGREIT и BGTR30, докато beamX отстъпва с 1,52%. Разминаването между големите индекси и пазара за малки и средни компании е важно, защото показва къде инвеститорите са готови да поемат риск и къде ликвидността остава по-крехка.

Най-много сделки са сключени със Софарма, следвана от Сирма груп холдинг, Първа инвестиционна банка, Елана Агрокредит и Адванс Терафонд. Броят сделки е различен сигнал от оборота. Оборотът показва паричната тежест, а броят сделки показва дали има по-широко участие. За дребния инвеститор второто често е по-полезно, защото говори за възможността да се влиза и излиза от позиция без голяма ценова отстъпка.

Българският пазар получава повече внимание покрай еврозоната, но вниманието няма стойност, ако не се превърне в повторяема ликвидност. Фондове, пенсионни дружества и индивидуални инвеститори не могат да изграждат сериозна експозиция, ако всяко ребалансиране мести цената. Затова дни с по-висок оборот са важни, но още по-важно е дали се повтарят и дали обхващат повече емитенти.

За публичните компании урокът е ясен. Ликвидността не идва само от макроисторията за еврозоната. Тя идва от ясни отчети, дивидентна политика, срещи с инвеститори, навременно разкриване на информация и свободен флоут. Пазарът може да оцени растежа само когато има достатъчно данни и достатъчно акции за търговия.

Следващото за наблюдение е дали оборотът ще остане над летните нива и дали интересът ще се разпредели извън няколко познати имена. За спестителите това е по-важно от един дневен процент. Ръстът носи настроение, но ликвидността носи възможност портфейлът да бъде управляван.

Ликвидността е важна и за цената на капитала. Компания, чиито акции се търгуват рядко, трудно убеждава инвеститорите, че може да набира нов капитал при справедлива цена. Това важи и за облигационни емисии, и за вторични предлагания. Ако оборотът се концентрира в няколко познати имена, пазарът изглежда жив на индексно ниво, но остава плитък за по-малки дружества.

За пенсионните и взаимните фондове проблемът е още по-конкретен. Те трябва да управляват позиции, които могат да бъдат купени и продадени без да изкривяват цената. Ако фондът расте, но пазарът не расте по дълбочина, мениджърът има по-малко реални възможности. Това може да го тласне към по-голям дял чужди активи или към дълго държане на ограничен набор български инструменти.

От гледна точка на индивидуалния инвеститор дневният оптимизъм е полезен само ако е придружен от дисциплина. В нисколиквиден пазар поръчките на пазарна цена, късият хоризонт и следването на заглавия могат да струват скъпо. По-добрият въпрос не е дали индексът е зелен днес, а дали има достатъчно купувачи, продавачи и информация.

Затова една силна сесия е полезна отправна точка, но не и доказателство за трайна промяна. По-важно е дали оборотът ще се повтори при различни емитенти, дали спредовете ще останат разумни и дали новините за компаниите ще носят реални парични очаквания, а не само кратък интерес.