Третата пенсия остава слабо използван личен резерв въпреки данъчната отстъпка

Доброволното пенсионно осигуряване остава слабо използвано от работещите в България, въпреки че третият стълб е един от малкото продукти, които комбинират лична партида, данъчно облекчение и възможност за гъвкави вноски. Economic.bg цитира БАДДПО, според която продуктът често се използва не като активен инструмент за дългосрочно натрупване, а като стара служебна придобивка, прекъсната партида или еднократно решение. По данни, посочени в публикацията, към средата на 2026 г. в доброволните пенсионни фондове има почти 630 хил. осигурени лица, с около 0,8% по-малко спрямо година по-рано.

Числото изглежда голямо, но е скромно спрямо мащаба на работещото население и спрямо факта, че третият стълб е доброволният инструмент в системата. За разлика от универсалните фондове, където вноската е задължителна за родените след 1959 г., тук човек трябва сам да вземе решение, да избере дружество, да внесе средства и да поддържа навика. Именно това прави слабата употреба важна новина: тя показва къде финансовата грамотност и ежедневният бюджет срещат реални ограничения.

Средната стойност на партида в доброволен пенсионен фонд е 1438,59 евро към средата на годината според данните, цитирани от Economic.bg като информация от КФН. Тази сума е полезен ориентир, защото сваля разговора от абстрактното „трябва да спестяваме“ към конкретен мащаб. При такава средна партида третата пенсия все още е по-скоро допълнителен буфер, отколкото самостоятелен пенсионен доход. За да промени реално бъдещото потребление, тя изисква редовност, дълъг хоризонт и разумна инвестиционна политика.

Данъчното облекчение е съществен аргумент, но не е магическа доходност. То може да подобри началната сметка, защото част от облагаемата основа се насочва към доброволно осигуряване. След това обаче парите остават изложени на пазарен риск, такси, избор на фонд и поведението на самия осигурен. Ако вноските са епизодични или партидата се тегли при първата трудност, третият стълб губи голяма част от смисъла си като дългосрочно натрупване.

За пенсионните дружества слабата употреба е и търговски, и доверителен проблем. Ако продуктът е непознат или се възприема като сложен, простото напомняне за данъчното облекчение няма да стигне. Нужно е ясно сравнение с депозит, взаимен фонд и самостоятелна инвестиция: какви са таксите, кога може да се тегли, как се наследява партидата, какво се случва при спад на пазарите и кой носи риска. Без такъв език доброволният фонд остава формално достъпен, но практически далечен.

Има и социален детайл, който не трябва да се пропуска. Доброволният фонд е най-полезен за хора, които имат доход над непосредствените си месечни нужди и могат да планират поне няколко години напред. Точно тези условия липсват при много домакинства. Затова ниската употреба не е само проблем на маркетинга на пенсионните дружества. Тя показва напрежение между реалните доходи, финансовата култура и доверието в дългосрочни продукти. Ако политиката и секторът искат третият стълб да стане по-масов, трябва да обясняват не само предимствата, а и ограниченията му, включително кога продуктът не е първата подходяща стъпка.

Новината е отделна от текущия прозорец за избор на подфонд във втория стълб. Там държавата и законът активират милиони участници в задължителна схема. Тук въпросът е защо доброволната схема не успява да стане масов личен навик. Следващото за наблюдение е дали мултифондовият модел ще създаде по-ясни продукти и за доброволните фондове, или вниманието ще остане почти изцяло върху задължителната втора пенсия.