Новият ресурс за Three Seas инфраструктура поставя България в по-широка инвестиционна карта

Европейският инвестиционен фонд и финансови институции от България, Полша, Румъния, Литва, Хърватия и Словения обявиха нов фонд на фондове за инфраструктура в рамките на инициативата „Три морета“. Според информацията, разпространена от БТА, началният капитал е 360 млн. евро: 180 млн. евро от участващите национални институции и съответстващ ангажимент от ЕИФ. Амбицията е чрез инвестиции в няколко инфраструктурни фонда да се мобилизират поне 2 млрд. евро за енергийна, транспортна, дигитална и социална инфраструктура.

Българското участие е през JEREMIE Bulgaria, а публично посоченият ангажимент е 25 млн. евро. За местния инвеститор сумата сама по себе си не е огромна на фона на инфраструктурните нужди, но механизмът е важен. Фонд на фондове не финансира непременно един път или една подстанция директно. Той насочва капитал към мениджъри и проекти, които след това трябва да привлекат още средства. Така ефектът зависи от подбор, управление и способност проектите да станат банково финансирани, не само от политическа подкрепа.

Инфраструктурата често се представя като нискорискова, защото е физическа и нужна. Това е непълна картина. Рискът може да е строителен, регулаторен, валутен, търговски или политически. При енергийни и транспортни проекти приходите зависят от тарифи, натоварване, разрешителни и срокове. При дигитална инфраструктура могат да се появят технологични и киберрискове. За пенсионни и взаимни фондове подобни активи са привлекателни, когато дават дълъг паричен поток, но лошата структура може да превърне дългия срок в дълго чакане.

За България въпросът за свързаността е и инвестиционен, и геополитически. Коридорите между Балтийско, Адриатическо и Черно море се обсъждат от години, но капиталът търси конкретни проекти, разрешителни и предвидимост. Ако новата инициатива помогне на местни мениджъри да стигнат до по-голям институционален капитал, тя може да подобри избора на активи в региона. Ако остане главно рамка без изпълними проекти, ефектът върху спестителите ще бъде по-скоро косвен и бавен.

Дребният инвеститор рядко купува инфраструктурен актив директно. Той участва чрез фондове, банки, застрахователи, публични компании или данъци. Затова има значение как се разпределя рискът между публичния и частния капитал. Когато държавната или европейската част поема първи риск, частните инвеститори могат да бъдат привлечени по-лесно, но обществото трябва да знае какво получава срещу този риск. Прозрачността на разходите и резултатите е толкова важна, колкото и заглавната мобилизирана сума.

Важно е и кои мениджъри ще получат шанс. Част от целта е капиталът да достигне до първи или по-нови екипи в участващите държави, не само до големи паневропейски фондове. Това може да развие местен капацитет за структуриране на проекти, но носи и управленски риск. По-малко опитен екип може да познава региона по-добре, но да има по-кратка история на изпълнение. За институционалните инвеститори балансът между местно знание и доказана дисциплина ще бъде решаващ.

Следващите сигнали са кои фондове ще получат капитал, в кои държави ще инвестират и какви проекти ще стигнат до реално финансиране. За българските спестители новината е положителна като посока, но не е гаранция за доходност. Тя отваря врата към по-дълбок регионален пазар на инфраструктурни инвестиции. Дали тази врата ще води към стабилни активи или към дълги списъци с намерения, ще покаже изпълнението.