Почти седем от десет професионални инвеститори преразглеждат избора си на ETF

Почти седем от десет анкетирани професионални инвеститори преразглеждат съществуващите си ETF позиции. Това е един от резултатите в новото годишно проучване на Trackinsight, публикувано на 15 октомври и представено от ETF Express на следващия ден. Изследването обхваща 620 професионални инвеститори и разпределители на капитал, както и отделна група от приблизително 2800 самостоятелни инвеститори. То поставя въпроса как се избира продукт в пазар с все повече специализирани стратегии.

Съответствието с общия портфейл е най-често посоченият критерий при професионалистите, пред устройството на стратегията и разходите. Отделно почти половината анкетирани частни инвеститори признават, че са купували ETF, без да оценят напълно продукта и рисковете му. Това са отговори на участниците, а не преброяване на всички инвеститори по света. Разликата между двете групи не доказва автоматично кой постига по-висока доходност, но показва важен пропуск в процеса на избор.

За българския спестител първата практическа последица е да започне от ролята на покупката. Фонд за широки световни акции, краткосрочни облигации и тесен индустриален сектор решават различни задачи. Дори когато и трите се търгуват през едно приложение, те не са взаимозаменяеми. Полезният въпрос е кой риск трябва да добави или намали новата позиция и за колко време ще бъде държана. Борсовата форма улеснява сделката, но не определя съдържанието.

Съставът на портфейла заслужава проверка преди погледа към последната годишна доходност. Няколко фонда могат да притежават едни и същи големи компании и така да създадат по-малко разнообразие от очакваното. При облигациите сходните имена могат да крият различен срок, кредитно качество или валута. Съпоставянето на основните позиции и рисковите характеристики е начин да се види действителната промяна. Броят отделни продукти в сметката сам по себе си не измерва диверсификацията.

Разходите остават съществени, дори когато не са първи в анкетната класация. Годишната продуктова такса е само част от общата цена. При покупка през посредник се добавят комисиона, разлика между котировките и понякога превалутиране. Например фиксирана комисиона от три евро би била 3% от покупка за сто евро, но 0,3% от покупка за хиляда. Това е условен пример, който показва защо честотата и размерът на вноската имат значение.

При активните стратегии трябва да е ясно какво получава управителят право да променя. Възможността да избира емитенти може да помогне в определени условия и да доведе до изоставане в други. Минал период на успех не установява трайно предимство. За оценка са нужни сравним ориентир, последователност на процеса и резултати след разходите. Ако фондът се отклонява силно от широкия пазар, инвеститорът трябва да може да понесе и продължителна разлика в представянето.

Сложните стратегии за доход изискват още една стъпка. Разпределяният паричен поток може да е привлекателен, но трябва да се разбира от какво се получава и как влияе върху възможното поскъпване. При използване на опции има договорни ограничения и различно поведение при силно движение на пазара. Самият размер на плащането не е достатъчна мярка за общия резултат. Сравняват се промяната в стойността и всички получени суми за един и същ период.

Ликвидността също има няколко равнища. Едно е да се вижда котировка, друго е да може да се изпълни значителна поръчка на близка цена. Подлежащите активи, работното време на съответните пазари и условията при посредника могат да влияят върху спреда. Малкият инвеститор няма нужда от сложен модел, за да провери тези обстоятелства. Наблюдение на реалните котировки и използване на разбираема лимитирана поръчка помагат да се ограничи изненадата при изпълнение.

Преразглеждането на позициите не трябва непременно да води до продажба. То може да потвърди, че продуктът още изпълнява предназначението си. Честата смяна след всяка нова класация добавя разходи и увеличава риска от преследване на вече реализирана доходност. По-полезно е предварително да се определят основанията за промяна: различна инвестиционна цел, съществено изменение на стратегията, прекомерна концентрация или неприемлива обща цена. Така решението се опира на процес, а не на моментно настроение.

Преди покупка остават и въпросите за договорната страна и документите. Инвеститорът трябва да установи точния фонд и клас дялове, валутата, разпределянето или натрупването на дохода и режима за съхранение при посредника. Краткият продуктов документ е начало на тази проверка, а сложните характеристики може да изискват и повече информация. Сходен борсов код или маркетингово име не е достатъчно доказателство, че два продукта имат еднакви права и ограничения.

Новото изследване е полезно като сигнал за качеството на избора, а не като списък за следване. То не посочва кой фонд ще спечели през следващата година и не превръща предпочитанията на мнозинството в лична инвестиционна цел. Следва да се наблюдават прозрачността на стратегиите, съпоставимостта на данните и реалните разходи за достъп. За спестителя най-ценната промяна би била по-добро разбиране на всяка притежавана позиция преди следващата покупка.