Американската инфлация се задържа висока и връща горивата в решението на Фед

Американският индекс на потребителските цени се повиши с 0,4% през август и остана с 3,4% над нивото отпреди година. Данните са важни за българските спестители, защото САЩ продължават да задават глобалната цена на риска чрез долара, доходността по облигациите и очакванията за Федералния резерв. Когато инфлацията не се охлажда достатъчно, дори далечни портфейли усещат ефекта през акции, облигации, валути и суровини.

Най-видимият двигател този път е бензинът. Официалната статистика показва рязко месечно поскъпване на горивата, което обяснява значима част от общия ръст. Това е неудобен тип инфлация за централна банка. Фед не може да произведе петрол и не може да реши геополитическите рискове, но трябва да прецени дали енергийният шок ще се пренесе към услуги, заплати, транспорт и очаквания.

Домакинствата усещат горивата по-бързо от почти всяка друга цена. Те виждат промяната на колонката, след това в доставките, храните и транспорта. Точно затова подобен шок влияе върху инфлационните очаквания. Дори ако икономистите го наричат временен компонент, потребителят може да започне да иска по-високи заплати или да съкращава други покупки, защото ежедневният разход вече е различен.

Фед трябва да отдели еднократния енергиен импулс от по-упоритата инфлация в услугите. Ако централната банка реагира прекалено силно на бензина, рискува да натисне растежа заради фактор, който може да се обърне. Ако реагира прекалено слабо, рискува шокът да се разлее в по-широки цени. Това е причината пазарът да гледа не само заглавния CPI, а детайлите под него.

Облигационният пазар е първият преводач на тези данни. По-висока инфлация означава по-висока очаквана доходност или поне по-малък шанс за облекчение. Дългосрочните облигации са особено чувствителни, защото малка промяна в очакваните лихви може да даде голяма ценова реакция. Консервативните портфейли не са защитени, ако носят твърде дълга продължителност.

Базисната инфлация, без храни и енергия, също остава важна. Ако тя беше напълно спокойна, централната банка можеше по-лесно да обясни горивата като временен шум. Но когато основните цени още растат, пазарът започва да смята вероятността от по-високи лихви или по-дълго задържане на рестриктивна политика. Това натиска облигациите и прави оценките на акции с далечни печалби по-чувствителни.

Акциите реагират по-сложно. Енергийните компании могат да печелят от по-високи цени, но широкият пазар страда, ако лихвите се задържат високи и потреблението отслабне. Технологичните компании, особено тези с високи оценки, са чувствителни към дисконтовия процент. Банки и застрахователи могат да печелят от лихвена среда, но само докато кредитният риск не се влоши.

За българските портфейли каналите са няколко. Пенсионните и взаимните фондове често държат глобални акции, американски технологични компании, доларови активи или фондове, свързани с американски индекси. При по-висока доходност по държавните облигации инвеститорите преоценяват риска навсякъде. Дори местните активи могат да бъдат засегнати, ако глобалният апетит към риск отслабне.

Има и потребителски ефект. По-скъпите горива в САЩ сами по себе си не определят цените в България, но енергийният шок е глобален. Ако петролът и транспортът останат скъпи, инфлационният натиск в Европа също става по-упорит. Това влияе върху ЕЦБ, върху лихвите по кредити и върху реалната доходност на спестяванията. Затова американски CPI не е далечна статистика, а част от общата лихвена среда.

Следващото за наблюдение е заседанието на Фед, реакцията на доходностите и дали следващите данни ще покажат вторични ефекти. Ако горивата се окажат временен скок, пазарите могат да си поемат въздух. Ако обаче инфлацията се закрепи над целта, инвеститорите ще трябва да приемат по-дълъг период на скъпи пари. За спестителя това означава проверка на облигационната продължителност, доларовия риск и прекалено оптимистичните технологични оценки.