Американският капитализъм се движи от милионери, не само от милиардери
The Economist обръща прожектора от технологичните титани към по-тихата класа собственици на частни бизнеси, които държат огромна икономическа и политическа тежест.
Американският капитализъм често се разказва през милиардери, технологични основатели и гигантски публични компании. Но голяма част от реалната икономическа власт е в ръцете на много по-малко шумна група: милионери, които притежават частни бизнеси, местни вериги, производители, дистрибутори, строителни фирми, медицински практики и скучни, но печеливши ниши. Те рядко са на кориците, но често движат икономиката.
Тези собственици са важни, защото стоят между малкия бизнес романтизъм и корпоративния гигантизъм. Те не са непременно глобални магнати, но имат капитал, работни места, местно влияние и достъп до политически мрежи. В много градове именно те финансират кампании, седят в бордове, влияят върху регулации и оформят бизнес културата. Те са невидимата средна класа на богатството, макар че думата средна тук е леко нахална.
Данъчната система също има значение. Частните компании в САЩ често са структурирани така, че печалбите минават към собствениците и се облагат по различен начин от корпоративните гиганти. Това създава стимули за реорганизация, задържане на контрол и натрупване на богатство извън публичните пазари. Когато говорим за неравенство, не е достатъчно да гледаме само най-известните милиардери.
За инвеститорите и политиците този слой е труден за анализ, защото не живее в ежедневните борсови данни. Частните бизнеси не публикуват отчети като публичните компании, а собствениците им често предпочитат дискретност. Но икономическите им решения влияят върху заплати, цени, регионално развитие и конкуренция. Ако те спрат да инвестират, местните икономики усещат това много бързо.
Културно тези милионери често продават история за труд, независимост и предприемачество. Част от нея е вярна. Много са изградили бизнеси в трудни, скучни и конкурентни сектори. Но с богатството идва и политическо влияние, което не винаги се вижда. Демокрацията има проблем, когато властта е разпръсната достатъчно, за да не изглежда олигархична, но концентрирана достатъчно, за да променя правилата.
Това помага да се обясни защо политиката към данъци, труд и конкуренция често е по-сложна от лозунгите срещу големите корпорации. Местният богат собственик може да бъде работодател, дарител, лобист и символ на успех едновременно. Регулирането му е политически по-трудно, защото той има лице, адрес и покана за благотворителната вечеря.
Големият урок е, че американският капитализъм не е само история за Силициевата долина и Уолстрийт. Той е и история за хора, които продават строителни материали, медицински услуги, храна, софтуер за нишови пазари или логистика. Те са по-малко шумни от милиардерите, но не по-малко важни. Понякога реалната власт носи поло тениска, не космическа ракета.