Арменските избори са нов удар по влиянието на Путин

Арменските избори се превърнаха в тест за това колко далеч може да стигне една малка държава, когато реши да намали зависимостта си от Русия. Победата на политическите сили около Никол Пашинян е сигнал, че натискът на Москва не е достатъчен, за да спре западния завой на Ереван. За Владимир Путин това е неприятно, защото Армения дълго беше част от кръга държави, върху които Кремъл смяташе, че има почти естествено влияние.

Русия използва добре познат набор от инструменти: търговски ограничения, заплахи, пропаганда и политически внушения. Целта беше арменските избиратели да свържат прозападния курс с икономическа цена и несигурност. Но подобна тактика има обратен ефект, когато обществото вече смята стария покровител за ненадежден. След войната в Нагорни Карабах мнозина арменци стигнаха до извода, че руските гаранции са по-слаби, отколкото звучат.

Ереван няма лесен път. Географията не се променя с изборен резултат. Армения остава между силни съседи, с уязвима икономика и болезнени спомени от загубени територии. Но политическата посока има значение. Дори предпазливото приближаване към ЕС и Запада променя сметките в Москва, Анкара, Баку и Брюксел.

За Русия това е част от по-широк проблем. Войната срещу Украйна трябваше да покаже сила, но в периферията на бившата съветска зона тя често произвежда обратното: съседите търсят дистанция, резервни съюзи и по-малко зависимост. Когато Кремъл реагира с наказания, той потвърждава точно страха, който кара тези страни да се отдалечават.

Европа трябва да бъде внимателна. Да приветства арменския завой е лесно. Да предложи реална икономическа, институционална и сигурностна подкрепа е по-трудно. Ако Западът остави Ереван само с красиви думи, Москва ще чака първата криза, за да докаже, че алтернативата е празна.

За региона резултатът е важен и заради Украйна. Всяка загуба на руско влияние намалява способността на Кремъл да представя своя модел като неизбежен. Армения не може сама да промени баланса в Евразия, но показва, че страхът вече не е достатъчна външна политика. Това е лоша новина за имперските навици на Москва и добра новина за държавите, които искат повече въздух.

Следващият риск е очакването за бързи резултати. Западният завой няма веднага да донесе сигурност, инвестиции и по-високи доходи. Ако реформите се забавят или икономическият натиск се увеличи, Москва ще опита да докаже, че изборът е бил грешка. Затова победата на Пашинян е начало на по-трудния етап, не финален кадър с фанфари.