Изборите в Армения са нов удар по влиянието на Путин
Ереван продължава да се отдалечава от руската орбита, а Кавказ се превръща в още един тест за отслабващата периферна мощ на Москва.
Изборите в Армения се превръщат в символичен удар по влиянието на Владимир Путин, според The Economist. Ереван от години се разочарова от Москва, особено след провала на руските гаранции около Нагорни Карабах. Сега политическата посока подсказва, че Армения търси повече пространство между Русия, Европа, Турция, Азербайджан и собствените си страхове.
Това е важно, защото Кавказ дълго време беше зона, в която Русия можеше да се представя като незаменим арбитър. Войната в Украйна промени сметката. Москва има по-малко ресурси, по-малко доверие и по-малко способност да наказва всяко отклонение. Държави, които преди балансираха внимателно около Кремъл, вече усещат, че могат да търсят алтернативи.
За Армения това не е лесен завой. Географията е трудна, границите са чувствителни, а икономическите и военните връзки с Русия не изчезват за една нощ. Но политическата логика се променя. Ако Москва не може да гарантира сигурност, цената на зависимостта изглежда по-висока. Една защитна връзка, която не защитава, постепенно става тежест.
Победата на по-независима линия би дала на Ереван повече легитимност да търси партньорства с ЕС, САЩ и регионални играчи. Това не означава бързо скъсване с Русия. Означава по-сложна външна политика, в която Армения се опитва да намали уязвимостта си. В малките държави стратегическата автономия често е по-малко лозунг и повече упражнение по оцеляване.
За Путин това е неприятна картина. Войната в Украйна трябваше да демонстрира сила, но в периферията на Русия тя често показва ограничения. Ако съюзници и зависими партньори започнат да избират по-голяма дистанция, Кремъл губи не само териториален контрол, а политически престиж. Имперското влияние не се мери само с бази. Мери се с това дали хората още вярват, че си неизбежен.
Кавказ ще остане рисков. Азербайджан, Турция, Иран и Русия имат интереси, които могат бързо да се сблъскат. Но арменският сигнал е важен за Европа: има пространство за ангажимент, ако Брюксел е готов да бъде постоянен, не само морален. В свят на отслабващи стари зависимости, вакуумът не чака. Някой винаги влиза в него.
Това има значение и за санкционната политика. Колкото повече държави около Русия търсят алтернативи, толкова по-трудно става за Кремъл да използва регионални мрежи за заобикаляне, натиск и влияние. Но Европа трябва да предложи реални икономически и сигурностни инструменти. Само символична подкрепа няма да стигне.