Китайският технологичен възход оставя голяма част от страната извън печалбата
Историята на по-малки градове като Тиеншуй показва, че индустриалната модернизация може да задълбочи неравенствата, ако растежът се концентрира в ограничени центрове.
Китай често се представя като единна технологична сила: електромобили, батерии, соларни панели, роботи и износна машина, която притиска конкурентите по света. Но вътре в страната картината е по-неравна. Анализът на The Economist за градове като Тиеншуй в провинция Гансу показва, че високотехнологичният възход не се разлива равномерно към цялата икономика.
Това е важна корекция на популярния разказ. Китай може да бъде едновременно лидер в стратегически индустрии и държава с огромни регионални пропасти. Крайбрежните градове, големите производствени клъстери и центровете с достъп до капитал печелят повече. Вътрешните провинции често получават фабрики, субсидии и обещания, но не винаги устойчиви работни места и доходи.
Проблемът е, че високите технологии изискват екосистема. Нужни са доставчици, инженери, университети, логистика, мениджъри и достъп до пазари. Ако един град има отделни проекти, но няма цялата мрежа около тях, технологичният растеж може да изглежда впечатляващо в статистика и да бъде слаб в ежедневието. Празни или полупразни фабрики не правят средна класа.
За Пекин това е социален риск. Режимът залага на индустриална модернизация като отговор на имотната криза, слабата потребителска увереност и зависимостта от традиционна инфраструктура. Ако новите индустрии създават богатство само в избрани региони, неравенството може да стане по-видимо и политически неудобно. Китайската държава може да контролира недоволството, но не може да го направи икономически без значение.
Има и глобален ефект. Когато Пекин субсидира високотехнологично производство, светът вижда евтини електромобили, батерии и соларни панели. Вътрешната китайска цена обаче може да бъде свръхкапацитет, ниски маржове и региони, които чакат обещанията на индустриалната политика да стигнат до тях. Това прави търговските спорове с Европа и САЩ още по-сложни.
За инвеститорите урокът е да не четат Китай само през национални шампиони. Успехът на BYD, CATL или големи технологични паркове не означава, че цялата страна се движи със същата скорост. Местните бюджети, работната сила и потреблението в по-слабите региони остават важни за дългосрочната устойчивост.
Китайският технологичен възход е реален, но не е магическо лекарство. Той може да засили индустриалната сила на държавата и едновременно да остави милиони хора в градове, които гледат модернизацията отстрани. Истинският тест за Пекин не е само да произвежда бъдещето, а да го направи икономически обитаемо извън най-силните си центрове.