Фонд Радар
Всички новини
The Economist7 юни 2026Азия

Китай и Русия се конкурират за влияние върху Северна Корея

Посещението на Си Дзинпин в Пхенян показва, че ядрената тема вече не е центърът на разговора; важен е балансът между Пекин, Москва и режима на Ким.

ГеополитикаКитайАзияОтбрана
Welcome ceremony for Xi Jinping at Pyongyang airport.
The Economist

Посещението на Си Дзинпин в Северна Корея идва в момент, когато старият дипломатически сценарий около Пхенян почти не работи. Преди няколко години Китай, Русия и САЩ поне формално говореха за натиск върху ядрената програма на Ким Чен Ун. Сега Северна Корея е по-уверена, Русия е във война, а Пекин мисли повече за влияние, отколкото за денуклеаризация.

Причината е проста: Москва и Пхенян се сближиха значително. Северна Корея изпраща подкрепа към Русия, а в замяна получава политическо внимание, икономически възможности и вероятно достъп до знания, които тревожат съседите й. За Китай това е неудобно. Пекин не иска режимът на Ким да стане прекалено зависим от Москва, защото тогава китайското влияние върху Корейския полуостров отслабва.

Си трябва да балансира внимателно. Китай не иска хаос на границата си и не иска Северна Корея да провокира криза, която да даде повод на САЩ, Южна Корея и Япония да засилят военното си присъствие. В същото време Пекин не иска да изглежда като страна, която изпълнява американски дневен ред. Затова визитата е повече за управление на отношенията, отколкото за натиск върху ядрените оръжия.

За Ким ситуацията е удобна. Той може да играе между Китай и Русия, да търси по-добри условия и да показва, че режимът му не е изолиран. Това повишава цената на всяка бъдеща сделка. Колкото повече външни партньори има Северна Корея, толкова по-малко стимул има тя да прави отстъпки.

Регионалният риск е, че Пхенян ще стане още по-смел. Ако Китай и Русия се конкурират за благоволението му, санкциите ще изглеждат по-слаби, а ядрените и ракетните програми ще продължат. Това ще тласне Южна Корея и Япония към повече отбрана, повече американско присъствие и повече разговори за собствени възпиращи способности.

Така посещението на Си не е просто протокол. То е част от нова геополитическа игра, в която Северна Корея вече не е само проблем за решаване, а актив, за който две големи сили се съревновават. За Азия това означава по-малко стабилност и повече трудни военни сметки.

Ефектът се пренася и върху Европа. Севернокорейската подкрепа за Русия в Украйна свързва Корейския полуостров с европейската сигурност по начин, който преди изглеждаше непряк. Ако Пхенян получава повече пространство от Москва и Пекин, войната в Украйна и азиатската криза започват да се хранят взаимно.