Франция гледа нервно към германското превъоръжаване
Ако Берлин започне да харчи почти двойно повече от Париж за отбрана, европейското военно лидерство вече няма да се определя само от история, дипломатически статус и ядрени оръжия.
Германското превъоръжаване е добра новина за европейската сигурност и неудобна новина за Франция. След години, в които Париж се представяше като естествения военен лидер на ЕС, Берлин се готви да харчи значително повече за отбрана. Това променя баланса не само в бюджетите, а и в самочувствието на континента.
Френското притеснение не е, че Германия ще стане агресивна сила. По-скоро е страх, че мащабът на германската икономика най-накрая ще се превърне в мащаб на военна индустрия, поръчки и влияние. Ако германският бюджет за отбрана почти удвои френския до края на десетилетието, Париж ще трябва да обясни защо неговият ядрен арсенал и традиционна стратегическа култура са достатъчни, за да запазят водеща позиция.
Войната в Украйна направи старите европейски навици по-малко убедителни. Континентът вече се нуждае от боеприпаси, ПВО, дронове, киберзащита, логистика и тежка техника в количества, които не могат да бъдат произведени само с дипломатически амбиции. Германия има индустриална база, фискален капацитет и политически мотив да навакса. Франция има опит и стратегия, но не може да игнорира силата на големите поръчки.
Това напрежение ще се види в съвместните европейски програми. Самолети, танкове, ракети и сателити често звучат като общи проекти, но зад тях стоят национални компании, работни места и контрол върху технологиите. Ако Германия плаща повече, тя естествено ще иска повече дума. Ако Франция държи да води, ще трябва да предложи по-ясна добавена стойност от статута си.
За НАТО германското движение е полезно. САЩ от години настояват Европа да поеме по-голям дял от собствената си защита. Но вътре в Европа увеличението на германската тежест ще създаде нова политика на ревност, компромиси и коалиции. Източните членки вероятно ще приветстват повече германски капацитет, защото гледат към Русия, не към исторически френско-германски символи.
Париж има избор. Може да гледа на германските разходи като на заплаха за лидерството си или като на шанс за реална европейска отбрана, в която Франция носи ядрено възпиране, оперативен опит и дипломатическа амбиция, а Германия - мащаб и индустриална маса. Вторият вариант е по-труден политически, но по-полезен за континент, който вече няма право на комфортна слабост.
Икономическият залог също е голям. Отбранителните вериги за доставки ще решават къде се строят заводи, кой притежава патенти и кои армии получават приоритет при недостиг. Ако Франция и Германия не договорят работещо разделение на ролите, Европа рискува да харчи повече пари, но да получи фрагментирана индустрия вместо общ капацитет.