В Залива се ражда нов отбранителен шампион
Богатите държави от региона вече не искат само да купуват западни оръжия; войната с Иран ускорява амбицията им да произвеждат, интегрират и изнасят собствени системи.
Държавите от Персийския залив отдавна са едни от най-големите купувачи на западно оръжие, но новата им амбиция е различна. Те искат да изградят собствени отбранителни индустрии, които не само сглобяват закупени системи, а произвеждат технологии, управляват вериги за доставка и дават на правителствата повече независимост в криза.
Войната с Иран прави тази цел по-спешна. Когато ракети, дронове и морски рискове засягат летища, пристанища и енергийни маршрути, зависимостта от външни доставчици изглежда опасно бавна. Дори най-богатите държави не искат да чакат одобрения, резервни части и политически решения от чужди столици, когато заплахата е на няколко часа разстояние.
Саудитска Арабия, ОАЕ и други регионални играчи виждат отбраната и като индустриална политика. Местното производство може да създаде работни места, да задържи част от огромните военни бюджети у дома и да развие инженерни умения, полезни и извън армията. Това е особено важно за икономики, които искат да намалят зависимостта си от петролни приходи.
Но изграждането на отбранителен шампион не става само с пари. Нужни са опит, стандарти, бойно тестване, софтуер, интеграция и доверие от клиенти. Западните компании имат десетилетия преднина и връзки с армии, които купуват не само техника, а поддръжка, обучение и политическа гаранция. Новите производители от Залива ще трябва да доказват, че могат да доставят при реален натиск.
Това може да промени и отношенията със Запада. Вместо пасивни клиенти, държавите от Залива ще влизат в преговори като партньори, инвеститори и потенциални конкуренти. Те ще искат трансфер на технологии, местно производство и по-голям контрол върху системите. За Вашингтон и европейските столици това е доходоносно, но и неудобно: клиентът започва да пораства.
Най-голямото значение е стратегическо. Ако регионът изгради собствена военна индустриална база, балансът в Близкия изток ще стане по-малко зависим от традиционните доставчици. Това няма да премахне нуждата от американска защита, но ще даде на монархиите повече свобода. В свят на войни, дронове и скъпа енергия тази свобода струва много.
За инвеститорите темата е и за корпоративни победители. Местните групи, логистичните компании, производителите на електроника и доставчиците на софтуер могат да получат дълъг цикъл на поръчки. Но ако проектите се превърнат в престижни витрини без реална ефективност, сметката ще бъде платена от държавните бюджети.