Дори САЩ и Иран да намерят сделка, тя ще остане крехка

Възможна договорка между САЩ и Иран би била важна за пазарите и региона, но не трябва да се бърка с траен мир. Ако страните се споразумеят за удължаване на примирието, отваряне на Ормузкия проток и ограничено облекчаване на санкциите, това ще намали непосредствения риск. Но основните причини за конфликта ще останат почти непокътнати.

Иран иска пространство за дишане: приходи, по-малък военен натиск и възможност да представи отстъпките като тактически успех, а не като капитулация. Вашингтон иска да спре енергийната нервност, да намали риска за корабоплаването и да покаже, че военният натиск е довел до резултат. Това са съвместими краткосрочни цели, но не са основа за доверие.

Най-трудният въпрос остава ядрената програма и регионалната мрежа на Иран. Дори ако техническите разговори се отложат, те ще се върнат. Израел, държавите от Залива и американските ястреби ще гледат всяка пауза с подозрение. Техеран ще се опитва да запази лостове, защото вярва, че без тях ще бъде притиснат още повече.

Ормуз е икономическият нерв на цялата история. Ако протокът работи спокойно, петролът може да свали част от военната премия, а рафинерии, застрахователи и търговци ще получат време да пренаредят риска. Ако обаче една атака, инспекция или политическа заплаха върне несигурността, цените могат бързо да започнат да калкулират нова ескалация.

За Тръмп сделката би била политическа възможност и уязвимост едновременно. Той може да я представи като победа на твърдия натиск, но ако Иран наруши договорката или Израел реши да действа самостоятелно, същата сделка ще изглежда като кратка телевизионна пауза между два епизода на война.

Най-реалистичният сценарий е не мир, а управление на риска. Това означава канали за комуникация, ясни правила около корабоплаването и достатъчно икономически стимул Иран да не взривява собствената си пауза. Пазарите ще приветстват всяка договорка, но няма да забравят, че Близкият изток вече ценообразува не само факти, а и вероятността следващият обрат да дойде без предупреждение.

Регионалните играчи ще бъдат също толкова важни, колкото Вашингтон и Техеран. Саудитска Арабия, ОАЕ, Оман и Израел имат различни интереси, но всички ще влияят върху това дали една договорка остава техническа пауза или се превръща в политическа рамка. Без тяхното мълчаливо съгласие всяко споразумение ще бъде уязвимо.