Иранската икономика ще се възстановява години след войната
Дори със санкционни облекчения и обещана помощ, щетите върху валутата, инфраструктурата и доверието няма да изчезнат бързо.
Иранската икономика ще се нуждае от години, за да се възстанови от войната, пише The Economist. Това е важна корекция на политическия разказ, че сделката със САЩ автоматично отваря път към нормалност. Войната може да приключи на хартия, но разрушената инфраструктура, по-слабата валута и загубеното доверие остават.
Техеран има нужда от санкционно облекчение, достъп до средства и капитал за реконструкция. Но дори ако част от ограниченията бъдат смекчени, инвеститорите ще питат дали правилата са устойчиви. Никой не иска да строи завод, терминал или енергийна система, ако следващата политическа криза може отново да замрази плащания и договори.
Петролните приходи са централни, но не са достатъчни. Иран трябва да възстанови износ, транспорт, електроенергия, банки и доверие в местната валута. Ако ресурсите отидат само към държавни структури и свързани групи, икономиката може да получи кратък кислород, но не и дълбоко възстановяване. Реконструкцията изисква институции, не само пари.
Социалният риск също е голям. Войната вероятно е оставила домакинствата с по-високи цени, несигурни доходи и по-малко спестявания. Ако обещаните облекчения не се превърнат в видима промяна за населението, политическият натиск може да се върне. Режимът ще трябва да обясни защо мирът не носи бързо подобрение.
За региона възстановяването на Иран е двусмислено. По-стабилна икономика може да намали стимулите за ескалация. Но повече средства могат да подкрепят същите мрежи, които съседите възприемат като заплаха. Затова Саудитска Арабия, Израел и държавите от Залива ще следят не само макро данни, а и къде отиват парите.
Външните инвеститори ще бъдат последни, не първи. Те ще чакат банки да възстановят плащания, застрахователи да покрият сделки и правителства да уточнят санкционните изключения. Докато това се случи, възстановяването вероятно ще зависи повече от държавни пари, регионални партньори и сиви канали, отколкото от нормален глобален капитал. Това забавя реалното възстановяване дори при дипломатически пробив.
Най-реалистичният извод е, че сделката купува време, но не решава икономическия проблем. Иран ще се възстановява бавно, под санкционна сянка и при ниско доверие. Ако реформите и проверките са истински, възстановяването може да започне. Ако не, страната ще остане в режим на оцеляване, а мирът ще бъде повече пауза, отколкото нова основа. Точно това ще измерват домакинствата в цените, работата и валутата.