Израел остава встрани от сделката, която променя баланса с Иран
Докато Вашингтон търси стабилизация с Техеран, Израел рискува да се окаже ключов съюзник, чиито притеснения не водят процеса.
The Economist поставя Израел в неудобната позиция на съюзник, който е критично важен за американската стратегия, но не контролира посоката на новия процес с Иран. Ако Вашингтон реши, че стабилизирането на Ормуз и ядрените ограничения са приоритет, израелските възражения може да бъдат чути, но не непременно последвани.
За Израел това е стратегически проблем. Правителството гледа на Иран през ракетите, ядрената програма, Хизбула и регионалните милиции. САЩ гледат и през цената на петрола, глобалната инфлация, умората от война и нуждата от политически успех. Двете перспективи могат да се припокриват, но в момент на сделка различията излизат на повърхността.
Ако Израел се почувства изолиран, рискът е да действа самостоятелно или да засили натиска в Ливан и Сирия. Това може да подкопае американско-иранския процес още преди техническите екипи да изградят механизми за контрол. От гледна точка на пазарите това означава, че примирието не може да се оценява само по договореното между Вашингтон и Техеран.
От друга страна, Вашингтон не може да позволи всеки израелски спор да спира процеса. Ако сделката наистина намалява риска за Ормуз и поставя ограничения върху Иран, американската администрация ще настоява тя да бъде тествана. Това създава нов тип напрежение в съюз: не изоставяне, а разминаване в приоритетите и толеранса към риск.
Най-важният въпрос е как се превеждат израелските опасения в проверими клаузи. Разузнавателен обмен, санкционни механизми, ограничения върху финансиране на прокси групи и ясни реакции при нарушение могат да намалят напрежението. Ако обаче Израел получи само уверения, а Иран получи реални стимули, недоверието ще расте. Сделката може да стабилизира региона само ако не превърне най-близкия американски съюзник в постоянен външен критик.
Това е и тест за американската сила. Истинската дипломация не е само да доведеш противник на масата, а да задържиш съюзниците си в рамката след това. Ако Израел бъде оставен да реагира самостоятелно, Вашингтон може да спечели документ и да загуби контрол върху последствията. Ако бъде включен чрез конкретни гаранции, шансът за по-дълъг мир става по-реален.
Без такава рамка всяка нова атака в Ливан може да върне целия процес към началната точка. Това би било риск не само за Израел, а и за енергията, американската политика и доверието към посредниците.