Най-малко лошият избор на Тръмп за Иран е сделка, която няма да изглежда като победа

The Economist описва ситуацията около Иран като момент, в който Доналд Тръмп трябва да избере най-малко лошия вариант: сделка, която може да изглежда по-слаба от предвоенното статукво, но е по-добра от продължаваща ескалация. Това е неприятна политическа позиция за лидер, който обича да продава резултатите като абсолютна победа. Реалността обаче рядко се интересува от маркетинга.

Проблемът е, че военният натиск вече не дава чисти опции. Ако САЩ удрят още, Иран може да разшири риска към корабоплаване, енергийна инфраструктура и американски съюзници. Ако Вашингтон спре без рамка, режимът в Техеран може да го представи като отстъпление. Между тези два капана стои дипломацията, която няма да донесе красив лозунг, но може да намали щетите.

Иран също не е в удобна позиция. Военната дързост може да мобилизира национализъм, но икономиката остава уязвима. Петролният доход, валутата и вътрешната стабилност зависят от това конфликтът да не излезе извън контрол. Режимът може да се прави на безстрашен, но бюджетите не са безстрашни. Те просто свършват.

За пазарите най-важен е Ормуз. Дори частичен риск за транспорта през протока вдига цените, застраховките и инфлационните очаквания. Това поставя централните банки в неприятна позиция: икономиките искат облекчение, но енергията може да натисне цените обратно нагоре. Мирната сделка би била не само дипломатически, а и макроикономически актив.

Съюзниците на САЩ също имат различни прагове на търпение. Израел може да предпочита по-твърд натиск, европейците ще мислят за енергия и инфлация, а държавите от Залива за собствената си инфраструктура. Това прави американското решение още по-трудно: една сделка трябва да укроти повече от един фронт.

Тръмп трябва да преглътне, че добрата сделка може да бъде политически грозна. Тя вероятно ще включва компромиси, проверки, гаранции и достатъчно двусмислие, за да може всяка страна да я продаде у дома. Това не е героично кино. Това е международна политика, тоест счетоводство с самолетоносачи.

Най-големият риск е забавянето. Колкото по-дълго страните играят на принуда, толкова повече шанс има за грешка, инцидент или съюзник, който решава да дръпне спусъка. Най-малко лошият избор може да не изглежда добре на митинг. Но ако свали цената на петрола, спре ударите и върне преговорите, той ще бъде много по-добър от победа, която никой не може да си позволи.