Защо Турция отново гледа по-топло към НАТО
Анкара вижда в алианса повече пространство за влияние, докато Черно море, Русия и Близкият изток правят турската позиция по-ценна.
Турция отново изглежда по-заинтересована от НАТО, макар отношенията й със Запада никога да не са били проста любовна история. За Анкара алиансът е едновременно щит, сцена и инструмент за договаряне. Когато регионът е по-нестабилен, тази стойност расте. Русия, Черно море, войната в Украйна, Близкият изток и напрежението около миграцията правят Турция по-нужна за съюзниците, а това дава на президента Реджеп Тайип Ердоган повече лостове.
Турското обществено отношение към НАТО исторически е смесено. Много турци виждат алианса като полезен, но не винаги надежден партньор. След опита за преврат през 2016 г. подозренията към Запада се засилиха. В същото време Турция остана армия с ключово географско положение, контрол върху проливите и способности, които НАТО не може просто да замени с хубави декларации от Брюксел.
Войната в Украйна промени сметките. Турция продава дронове на Киев, поддържа контакти с Москва, контролира достъпа до Черно море и се опитва да играе посредник, когато това е изгодно. Тази многопосочна политика дразни част от съюзниците, но също така показва защо Турция е труден, но важен партньор. Понякога най-полезният съюзник е именно този, който те кара да стискаш зъби.
За Ердоган НАТО предлага и вътрешнополитическа стойност. Когато Турция е търсена от Запада, това подкрепя образа на държава, която не изпълнява чужди инструкции, а договаря от позиция на сила. Сделки за оръжия, модернизация на флота, противовъздушна отбрана и роля в регионални кризи могат да бъдат представени като доказателство, че Анкара е незаменима.
За Европа турското сближаване с НАТО е шанс, но не и безплатен подарък. Сътрудничеството по Черно море, Сирия, миграция и енергийни маршрути може да стане по-практично. Но ЕС и САЩ ще трябва да управляват различията около демокрация, санкции, Кюрдския въпрос и отношенията с Русия. Турция няма да стане удобен съюзник само защото геополитиката пак я прави полезна.
За България темата е особено близка. Черно море вече е стратегическа зона, не периферия. Турската позиция влияе върху сигурността, търговските маршрути и баланса между НАТО и Русия. Ако Анкара отново вижда повече полза в алианса, това е добра новина за регионалната стабилност. Но както винаги с Турция, добрата новина идва с дребен шрифт, а дребният шрифт заслужава четене.
Най-практичният тест ще бъде поведението на Турция в конкретни решения: санкции, военни доставки, морска сигурност и достъп до бази. Симпатиите към НАТО са полезни само ако се превърнат в координация, когато напрежението се качи.