Украйна вече е европейска война и Европа трябва да мисли отвъд оцеляването
Отдръпването на Америка променя тежестта на конфликта: Европа вече трябва да превърне помощта за Киев в стратегия за победа, сигурност и следвоенен ред.
Тезата, че Украйна вече е войната на Европа, не е риторика за конференции. Тя описва нова стратегическа реалност. Ако САЩ са по-малко готови да носят основната тежест, европейските държави трябва да решат дали подкрепата им за Киев е временен морален ангажимент или дългосрочна политика за собствената им сигурност.
Досега думата 'оцеляване' често беше достатъчна. Украйна трябваше да не падне, Русия да не спечели бързо, а Европа да купи време. Но след години война това вече не стига. Оцеляването без ясна цел може да превърне конфликта в скъпа и изтощителна замръзнала реалност, в която Москва чака политическа умора, а Киев живее от пакет до пакет.
Европа трябва да мисли за няколко слоя едновременно. Първият е военен: боеприпаси, ПВО, дронове, обучение и надеждни доставки. Вторият е финансов: кредити, гаранции, бюджетна подкрепа и възстановяване. Третият е политически: каква Украйна ще бъде част от европейския ред и какви гаранции ще я защитят, ако някога се стигне до примирие.
Това ще струва пари и ще изисква индустриална дисциплина. Европейските правителства вече не могат да говорят за отбрана като за разход, който се активира при криза и после се прибира. Производството на ракети, снаряди и системи за наблюдение трябва да бъде постоянно. Ако Европа иска Украйна да устои, тя трябва да даде на заводите договори, които позволяват мащаб.
Политическият риск е умората. Избирателите могат да се уморят от война, която не показва бърза развръзка. Популистите ще представят помощта като пари, отнети от домакинствата. Затова европейските лидери трябва да обяснят простото нещо: цената на подкрепата за Украйна е висока, но цената на руска победа би била по-висока, по-дълга и по-близо до границите на ЕС.
За пазарите това означава дълъг цикъл на европейски отбранителни разходи, по-сериозни фискални дебати и нова индустриална политика. Украйна вече не е само външна криза. Тя е тест дали Европа може да действа като стратегически континент, когато най-големият и традиционен съюзник не иска да бъде единственият гарант.
Киев също ще трябва да мисли отвъд оцеляването. Ако Европа поема по-голяма роля, Украйна трябва да показва реформи, контрол върху помощта и реалистична военна стратегия. Подкрепата ще бъде по-лесна за защитаване пред европейските общества, ако изглежда като инвестиция в бъдещ съюзник, а не като безкраен авариен фонд.