Украйна вече е европейска война, а само оцеляване не е достатъчна стратегия
С намаляваща американска предвидимост Европа трябва да мисли не само как Киев да издържи, а как да спечели устойчиво политическо бъдеще.
Украйна все по-ясно се превръща в европейска война, не защото САЩ изчезват напълно, а защото Европа вече не може да разчита, че Вашингтон ще носи основната политическа и военна тежест безкрайно. Това променя задачата. Ако континентът иска Украйна да остане суверенна, оцеляването не може да бъде единствената цел.
Дълго време минималната формула беше разбираема: Киев трябва да не падне, Русия трябва да не спечели бързо, а Западът трябва да поддържа достатъчно помощ, за да се избегне катастрофа. Тази формула спечели време, но не създаде крайна рамка. След години война времето само по себе си вече не е стратегия. То е ресурс, който може да бъде изхарчен добре или пропилян.
Европа трябва да реши какво означава украинска победа в реалистични термини. Това включва фронтови способности, но и бюджет, индустрия, възстановяване, антикорупционни институции и път към ЕС, който не е само символичен. Ако Украйна остане в сива зона между война, зависимост и отложено членство, Русия ще има стимул да чака и да руши.
Най-трудната част е финансирането. Европейските правителства говорят за историческа отговорност, но техните бюджети са притиснати от пенсии, здравеопазване, отбрана и скъпа енергийна трансформация. Украйна изисква дългосрочни ангажименти, които не могат да се подновяват като кризисна помощ на всеки няколко месеца. Това означава повече общи инструменти, повече производство и по-малко театър около всяко решение.
Дипломацията също ще стане по-сложна. Ако САЩ са по-малко предвидими, Европа трябва да има собствена позиция за преговори, гаранции за сигурност и следвоенна архитектура. Това не означава да се тласка Киев към лош компромис. Означава да се мисли предварително какъв мир може да бъде защитен, финансиран и политически приет.
Украинското общество също има нужда от хоризонт. Постоянното послание за героично издържане е важно, но недостатъчно. Хората трябва да виждат как войната се свързва с бъдеща държава, работни места, домове, институции и европейска перспектива. Без това надеждата се износва, а умората започва да работи в полза на Москва.
Европа може да не е избрала тази война, но вече е избрала да не бъде безразлична. Следващият тест е дали ще превърне моралната подкрепа в стратегическа програма. Украйна има нужда от оръжия, но също и от ясно обещание, че няма да бъде оставена да живее в безкрайна чакалня между фронта и Европа.