Украйна вече трябва да управлява не само войната, а и надеждата

Украйна влиза в по-сложна фаза от войната: не фазата на чистото оцеляване, а фазата, в която надеждата сама по себе си се превръща в политически и военен ресурс. След години на отблъскване на Русия Киев вижда признаци, че противникът се уморява, че европейската подкрепа става по-системна и че украинските дронове вече не са импровизация, а индустрия.

Точно това прави момента труден. Когато една държава се бори само да не падне, обществото приема почти всяка жертва като неизбежна. Когато перспективата започне да изглежда по-добре, въпросите се връщат: кой воюва, кой избягва мобилизацията, кой печели от обществените поръчки, как се пази демокрацията при военно положение и какъв мир би бил приемлив.

Украйна има реални основания за самочувствие. Тя остана суверенна срещу много по-голяма сила, създаде производствена култура около безпилотни системи, научи НАТО на уроци, които алиансът не беше готов да учи, и запази външната си легитимност. Това е огромно постижение, което не бива да се смалява от умората на ежедневните новини.

Но войната не се печели само с иновации. Тя изисква хора, резерви, ремонт, медицина, боеприпаси, данъчна дисциплина и доверие между фронта и тила. Ако част от обществото усеща, че тежестта не се разпределя честно, надеждата може да се превърне в раздразнение. А раздразнението във воюваща държава е политически материал с много ниска точка на запалване.

Зеленски и институциите около него трябва да направят нещо по-трудно от говоренето за победа: да покажат как изглежда държава след дълга война. Това означава борба с корупцията, по-ясни правила за мобилизация, по-добра грижа за ветераните и икономика, която не живее само от външна помощ. За Европа това също е тест дали може да подкрепя не само украинската армия, а украинската държавност.

Русия може да изглежда все по-изтощена, но тя още има маса, репресивен апарат и способност да хвърля ресурси в дълъг конфликт. Затова украинската надежда трябва да остане трезва. Прекаленото очакване за бърз обрат може да бъде толкова опасно, колкото и песимизмът, защото създава разочарование там, където е нужна издръжливост.

Най-добрият прочит е, че Украйна е спечелила правото да мисли за бъдещето, но не и лукса да се отпуска. Следващият етап няма да бъде само срещу Русия. Той ще бъде срещу изкушението да се отложат неудобните реформи за след победата. Истинската победа ще изисква не само фронтът да издържи, а държавата да стане достатъчно силна, за да не бъде войната единственото, което я държи заедно.