Сделката е само началото на края на войната между САЩ и Иран

The Economist описва сделката между САЩ и Иран като начало на края, а не като самия край на войната. Това разграничение е важно. Отварянето на Ормуз, удължаването на примирието и подновяването на ядрените разговори са сериозни стъпки, но те не премахват десетилетия недоверие, регионални конфликти и вътрешнополитически сили, които печелят от конфронтация.

Най-големият риск е, че всяка страна ще представи сделката като победа и ще остави детайлите за по-късно. Вашингтон ще настоява, че натискът е проработил. Техеран ще твърди, че е защитил достойнството си и е получил път към облекчения. Регионалните съюзници ще гледат дали не са платили цената на компромис, за който не са имали пълен контрол.

Ормуз е първият тест. Ако корабоплаването се възстанови, пазарите ще получат облекчение, а дипломатите ще имат време. Ако има забавяния, инциденти или неясни инструкции към военни и пристанищни власти, недоверието ще се върне бързо. В Близкия изток логистиката често казва истината по-рано от пресконференциите.

Ядрената част е още по-трудна. Проверки, обогатяване, замразени активи и санкции не могат да се решат само с политическа воля. Те изискват механизми, графици и готовност да се приемат неприятни компромиси. Ако Тръмп и иранското ръководство искат трайна сделка, ще трябва да продадат резултат, който изглежда по-малко героичен и повече управленски.

За пазарите най-важното е дали рискът става по-нисък трайно. Еднодневният спад на петрола е полезен, но бизнесът и централните банки се интересуват от продължителност. Ако енергийната премия се върне след първия спор, инфлационното облекчение ще бъде ограничено. Ако примирието издържи, това може да помогне на глобалния растеж.

Затова сделката трябва да бъде оценявана по скучни показатели: танкери, инспекции, дипломатически срещи и липса на нови удари. Ако тези неща вървят, мирът може постепенно да стане реалност. Ако не, днешният оптимизъм ще се окаже само пауза между две по-скъпи фази на същия конфликт.

Съюзниците на САЩ също ще следят дали сделката променя регионалния баланс. Израел, Саудитска Арабия и държавите от Залива имат различни прагове на доверие към Техеран. Ако те не вярват в процеса, ще има повече паралелни действия и повече риск от инциденти, които да извадят дипломацията от релси.

Дипломацията ще трябва да бъде постоянна, не епизодична. Една добра новина може да отвори вратата, но само последователна работа я държи отворена.