Следващият шеф на ООН ще наследи работа с малко власт и много кризи

The Economist описва предстоящата битка за следващия генерален секретар на ООН като непривлекателна, но неизбежна работа. Организацията е нужна точно защото светът е разделен, но същото разделение прави управлението й изключително трудно. Украйна, Близкият изток, Судан, климатът, миграцията и технологичните рискове изискват координация, докато големите сили все по-често блокират общите решения.

Ролята на генералния секретар е странна. Той или тя няма армия, няма собствен бюджет като голяма държава и не може да принуди постоянните членове на Съвета за сигурност да действат. Въпреки това постът има значение, защото задава дневен ред, посредничи в кризи, мобилизира хуманитарни ресурси и понякога осигурява последния канал за разговори между противници.

Днешният контекст е особено тежък. Русия и Западът са разделени заради Украйна. САЩ и Китай гледат на технологиите, търговията и сигурността през конкуренция. В Близкия изток дори след сделката с Иран остава риск от нова ескалация. При такава среда следващият ръководител на ООН ще трябва да работи повече като кризисен дипломат, отколкото като глобален администратор.

Финансирането е друг проблем. Много държави искат ООН да реагира на повече конфликти и бедствия, но не винаги плащат навреме или подкрепят реформи. Хуманитарните агенции често са претоварени, а доверието към многостранните институции пада. Това прави поста неблагодарен: провалите са публични, успехите често са невидими.

И все пак алтернативата е по-лоша. Без ООН светът ще има по-малко легитимни канали за хуманитарна помощ, мироопазване, бежанци, здраве и санкционна координация. Организацията не може да реши всички кризи, но може да намали щетите и да даде сцена, на която държавите поне трябва да обяснят позициите си.

Основният извод е, че следващият генерален секретар ще трябва да бъде реалист, не месия. Успехът няма да се измерва с големи декларации, а с малки отворени канали, по-добра помощ на терен и способност да се говори с държави, които не си вярват. В свят на войни и AI съперничество дори ограничената дипломация е ценен ресурс.

За пазарите ООН изглежда далечна, но не е без значение. Хуманитарни коридори, санкционни режими, бежански потоци и мироопазващи операции влияят върху суровини, транспорт, застраховки и политически риск. Ако организацията стане още по-блокирана, частният сектор ще трябва да ценообразува повече несигурност в региони, където вече няма надежден посредник.